Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Главен герой

Деян Цвятков: Когато липсват достатъчно средства, се намира друг път

Българският научнофантастичен филм „Ви“ с награда от Berlin Sci-Fi Filmfest

| обновено на 25.11.21 в 08:16
Деян Цвятков (вдясно) получава наградата от директора на фестивала Антъни Стрегер
Снимка: Личен архив

Българският късометражен филм „Ви“ /Vi/ на режисьора Деян Цвятков спечели наградата за най-добър филм на Berlin Sci-Fi Filmfest. Фестивалът се проведе на 5 и 6 ноември в легендарното Babylon Cinema. Призът се връчва за пета поредна година на филма, който едновременно заслужава всички останали награди – за най-добра режисура, сценарий, игра и звук.  

„Ви“ на българския режисьор Деян Цвятков бе отличен сред 70 научно-фантастични филма от 27 държави в различни категории.

“Това е една научнофантастична къса история, разказваща за компютърна система, която има способността да превръща емоциите в компютърна мощ. Хората могат да се свържат с компютрите, да заспят, а самите компютри ще си вземат от мозъците им мощ и ще свършат работата. Има уловка в това, че компютърът кара хората да сънуват повече кошмари, за да може да извлече повече емоции“ – разказва в предаването “Нашият ден“ на БНР режисьорът Деян Цвятков.

Режисурата

"Нещо, което винаги ме е спирало в актьорството, е, че няма достатъчно креативност. Актьорът е по-скоро изпълнител на визията на режисьора на текста. Аз винаги съм търсел да разкажа някаква история.

Това е третият ми филм, когато направих стъпката към режисурата, се почувствах свободен, с отвързани ръце. Първият ми филм се казва “Сладки“ – може да се види в интернет. В първия ми филм “Сладки“ става дума за една мистериозна сладкарница, в която човек може да отиде и да си купи сладка, която решава проблеми."

Киното

Виждам киното като едно изкуство, в което самите образи трябва да бъдат красиви. Малко ми е трудно да намирам автентични истории от нашата действителност, които да успея да преведа в красиви образи.

Киното е много скъпо удоволствие, тук идва и проблемът с финансирането. Има нещо много позитивно в цялата работа и то е, че когато липсват достатъчно средства, трябва да се намери друг път, който да се направи с по-малко средства.

Разпространението

Държа филмите ми все пак да достигнат и до чуждестранна аудитория и да могат да покажат по един друг начин културата на България. Опитвам се да намеря правилните фестивали за всеки конкретен филм. По света има хиляди.

Киносалоните

Когато един филм се гледа заедно с други хора, той се изпитва по различен начин. Гледал съм мои филми и в зависимост от това какви хора са в салона, ги изпитвам по различен начин.

Театърът

Той ми даде в голяма степен свобода на духа. Научил съм от театъра, че независимо какво се случва, не мога да се откажа, докато не се завърши работата.

Чуйте Деян Цвятков в звуковия файл.

Снимки: личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любен Генов (вляво) и Велин Манов

Независимост и безбрежност в новата изложба "Лазурите" на Любен Генов

Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..

публикувано на 22.09.25 в 17:38

Критично за новото българско кино

Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..

публикувано на 22.09.25 в 16:15

Мястото на Деня на независимостта в българската история

България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..

публикувано на 22.09.25 в 15:27

"Made in EU": картина на екзистенциалното отчаяние на човека

Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..

публикувано на 22.09.25 в 15:10

"Опълченците на Шипка" – слово, което ехти и днес

На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..

публикувано на 22.09.25 в 12:37