Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Излезе книгата „Българските азбуки“

Научната истина за предглаголическата писмена култура по нашите земи, за създаването на глаголицата и кирилицата и българската принадлежност на първия славянски писмен език, за култа към светите Кирил и Методий в православния и католическия свят и решаващата роля на българската държава за съхраняването и развитието на делото им, предадена в ясен, точен и достъпен вид, чудесно оформена и богато илюстрирана – това предлага новото издание на читателите. Текстовете са дело на няколко изявени учени от два института на БАН и от Софийския университет. Изданието е подкрепено от Министерството на образованието и науката, подготвя се и вариант на английски език.

Необходимостта от достоверен и разбираем разказ за истинската история и същност на славянската писменост и нейната кръвна връзка с българския език и държава стана очевидна покрай предизвиканите от едно парламентарно решение спорове за наименованието на празника 24 май и от зачестилите провокации и фалшификации на историческите факти от близки и по-далечни нам държави.

Ако днес всеки човек или общност може да избира как да се самоназовава и самоопределя, това не важи за миналото. То е, каквото е, а приемането на историческата истина не може да навреди на днешните отношения между хората и обществата. Напротив, спокойното и обективно познаване на миналото е здравата основа, върху която може да се гради доброто им бъдеще. В това са убедени авторите на изданието.

И още една истина, доказана от историята на българските азбуки и книжовност. Без мъдрата и далновидна политика на държавници като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител, които щедро финансират и всячески подкрепят дейността на книжовниците и просветителите, съдбата на първия книжовен славянски език – българския – и на азбуката ни щеше да е съвсем различна. Днес поддържането на националната кауза и българистиката у нас и в чужбина също не може без държавна политика и подкрепа. В предаването „За думите“ разговаряме с две от авторките – проф. Ана Кочева и доц. Ваня Мичева от Института за български език.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10