Научната истина за предглаголическата писмена култура по нашите земи, за създаването на глаголицата и кирилицата и българската принадлежност на първия славянски писмен език, за култа към светите Кирил и Методий в православния и католическия свят и решаващата роля на българската държава за съхраняването и развитието на делото им, предадена в ясен, точен и достъпен вид, чудесно оформена и богато илюстрирана – това предлага новото издание на читателите. Текстовете са дело на няколко изявени учени от два института на БАН и от Софийския университет. Изданието е подкрепено от Министерството на образованието и науката, подготвя се и вариант на английски език.
Необходимостта от достоверен и разбираем разказ за истинската история и същност на славянската писменост и нейната кръвна връзка с българския език и държава стана очевидна покрай предизвиканите от едно парламентарно решение спорове за наименованието на празника 24 май и от зачестилите провокации и фалшификации на историческите факти от близки и по-далечни нам държави.
Ако днес всеки човек или общност може да избира как да се самоназовава и самоопределя, това не важи за миналото. То е, каквото е, а приемането на историческата истина не може да навреди на днешните отношения между хората и обществата. Напротив, спокойното и обективно познаване на миналото е здравата основа, върху която може да се гради доброто им бъдеще. В това са убедени авторите на изданието.
И още една истина, доказана от историята на българските азбуки и книжовност. Без мъдрата и далновидна политика на държавници като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител, които щедро финансират и всячески подкрепят дейността на книжовниците и просветителите, съдбата на първия книжовен славянски език – българския – и на азбуката ни щеше да е съвсем различна. Днес поддържането на националната кауза и българистиката у нас и в чужбина също не може без държавна политика и подкрепа. В предаването „За думите“ разговаряме с две от авторките – проф. Ана Кочева и доц. Ваня Мичева от Института за български език.
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
