Научната истина за предглаголическата писмена култура по нашите земи, за създаването на глаголицата и кирилицата и българската принадлежност на първия славянски писмен език, за култа към светите Кирил и Методий в православния и католическия свят и решаващата роля на българската държава за съхраняването и развитието на делото им, предадена в ясен, точен и достъпен вид, чудесно оформена и богато илюстрирана – това предлага новото издание на читателите. Текстовете са дело на няколко изявени учени от два института на БАН и от Софийския университет. Изданието е подкрепено от Министерството на образованието и науката, подготвя се и вариант на английски език.
Необходимостта от достоверен и разбираем разказ за истинската история и същност на славянската писменост и нейната кръвна връзка с българския език и държава стана очевидна покрай предизвиканите от едно парламентарно решение спорове за наименованието на празника 24 май и от зачестилите провокации и фалшификации на историческите факти от близки и по-далечни нам държави.
Ако днес всеки човек или общност може да избира как да се самоназовава и самоопределя, това не важи за миналото. То е, каквото е, а приемането на историческата истина не може да навреди на днешните отношения между хората и обществата. Напротив, спокойното и обективно познаване на миналото е здравата основа, върху която може да се гради доброто им бъдеще. В това са убедени авторите на изданието.
И още една истина, доказана от историята на българските азбуки и книжовност. Без мъдрата и далновидна политика на държавници като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител, които щедро финансират и всячески подкрепят дейността на книжовниците и просветителите, съдбата на първия книжовен славянски език – българския – и на азбуката ни щеше да е съвсем различна. Днес поддържането на националната кауза и българистиката у нас и в чужбина също не може без държавна политика и подкрепа. В предаването „За думите“ разговаряме с две от авторките – проф. Ана Кочева и доц. Ваня Мичева от Института за български език.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg