„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата. Ето и някои от акцентите в предаването от 9 януари.
Документалният филм „100 години по-късно", посветен на 100-годишнината от създаването на Съюза на артистите в България, бе представен в края на миналата година. Филмът събира мненията на различни поколения творци и изследователи като проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Цветана Манева, Любомир Бъчваров, Любомир Савов – председател на Гилдията на музикалните артисти, Галина Савова – председател на Гилдията на творците от кукленото изкуство, Венцислава Асенова – председател на Дружеството на САБ в Столичния куклен театър, председателя на САБ – Христо Мутафчиев, както и младите актьори Боян Арсов, Елена Василева, Християна Стоименова, които обобщават изминалите 100 години за организацията, а заедно с това разкриват и някои любопитни подробности от историята, останали неизвестни в годините. Продуцентът на филма – журналистката Анна Ангелова, бе събеседник в „Артефир“ в понеделник, за да разкаже повече за „100 години по-късно".
Коледна изложба с над 60 творби на 24 старозагорски художници бе открита в зала „Лубор Байер“ в Стара Загора. Изложбата е ежегодна инициатива на Съюза на българските художници, а посетителите ще могат да разгледат платната до средата на януари. В експозицията участват творби на Валентин Дончевски, Петър Петров, Пламен Кирилов и други, както и студенти от Тракийския университет. Специално място в изложбата е отредено на доц. Злати Златев, който ни напусна през декември миналата година. Злати Златев е участвал в 45 национални изложби, организирани от СБХ и международни биеналета. Открил е над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия – София и галериите в Габрово, Добрич, Пазарджик и Стара Загора. За доц. Златев и коледната изложба в Стара Загора в „Артефир“ гост беше Милен Алáгински, председател на Съюза на българските художници - Стара Загора.
Спектакълът „Мъгла“ е едно от най-новите заглавия в афиша на Театрална работилница „Сфумато“, която продължава да дава възможност за изява на най-младите в театъра дори в трудните условия на пандемия. Младият режисьор Дамян Михайлов, студент IV курс в класа на професор Маргарита Младенова в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ превръща едноименния роман на известния испански философ и писател Мигел де Унамуно в постановка с участието на Александър Тонев, Рашко Младенов, Жана Рашева, Надежда Колева, Кети Райкова, Дениза Павлова. Спектакълът „Мъгла“ влезе в репертоара на „Сфумато“ след номинация в онлайн работилницата на „Малък сезон 2021“. Режисьорът Дамян Михайлов за премиерния спектакъл "Мъгла" по Мигел де Унамуно в Театрална работилница "Сфумато".
Между 5 и 18 януари в столичната галерия "Арте" може да бъде разгледана изложбата на художника и преподавател в Художествена академия професор Иван Газдов. В онлайн откриването на изложбата проф. Георги Каприев казва следното:
"Той е алергичен към визуалното възпроизвеждане на природата. В предметно даденото има много страничен „шум“. Газдов рисува своите умни представи за природните феномени и така изобразява тяхната битийна форма. „Натурата“ става „култура“: става съществена знакова система. Защото са знаци за форми, обаче те отвеждат към смислите, които не могат да бъдат срещнати в никоя конкретна ситуация." Художникът гостува в „Артефир“ в петък.
На осми и девети януари на сцената на Варненския драматичен театър премиерно бе играна постановката „Вечеря за глупаци“ на режисьора Николай Кенаров по пиесата на френския драматург Франсис Вебер. Пиесата е поставяна в България от Иржи Менцел през далечната 2001 г. Режисьорът Николай Кенаров гостува в петъчния "Артефир", за да разкаже за работата си по пиесата.
Чуйте повече от звуковия файл.До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата –..
Владина Цекова е обиколила над 70 държави. Била е фотомодел, рекламен директор, продуцент на телевизионни предавания. Има стаж и като детска учителка. Но..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg