Десет от 11-те членове на Конституционния съд отговориха положително на питането на бившия служебен правосъден министър Янаки Стоилов – има ли право да иска предсрочното прекратяване на мандата на един от тримата големи в съдебната система. Липсващият глас беше на самия Стоилов, който междувременно стана конституционен съдия.
Темата коментира в “Нашият ден“ политологът Георги Киряков:
“Конституционният съд изпълни задължението си и де факто в политически план прехвърли топката към изпълнителната власт. Свърши си собствената работа и сега вече някак измива ръцете си и лицето си, като дава възможност тази битка между настоящата изпълнителна власт и прокуратурата да продължи. Това разчитам като политически последствия от решението на Конституционния съд. Това е редовна практика в България формално да свършваме някаква работа, за да може някой друг да поеме отговорност след това.
Това е много сложна задача, която не зависи само от едно решение на Конституционния съд, от желанието на един министър или от желанието на едно управляващо мнозинство. Зависи от много други фактори, свързани с институционалната архитектура на държавата и с нейната конституционна уредба. И там ще бъде разковничето и препъникамъка пред всички желания на настоящото управляващо мнозинство и по-специално от “Продължаваме промяната“ да реши казуса или собствения си проблем с главния прокурор.
Тук става дума за сериозни дебати в рамките на парламента, за гласувания и за мнозинства, които много трудно могат да бъдат постигнати. Става дума и за намеса в други власти. В случая – в съдебната власт, където има някакви ограничения за предприемане на каквито и да било действия. И там има независим орган като ВСС, който много трудно може да бъде преодолян в момента като фактор за решаване на този казус.
Единият казус вече е решен – правосъдният министър може да иска оставката на главния прокурор, но другият, свързан с мнозинството във ВСС, не е решен и скоро няма да бъде. Това ще бъде проблемът пред изпълнителната власт да реализира тази си задача, защото тя има и много други задачи.
Представете си, че това мнозинство успява по някакъв начин да бутне Гешев и избира друг главен прокурор и друг ВСС. Идва следващо мнозинство, в което преобладават хората от бившата власт, които решават, че този главен прокурор не е по техния вкус и започват атаки срещу него. Това решение на КС всъщност ще развърже ръцете на всяко следващо правителство да се бори за неудобен за което и да е правителство главен прокурор. Това е резултатът от това решение и то не може да бъде приветствано с лека ръка.
Президентът свиква заседание на Консултативния съвет за национална сигурност
“Малко следваме посоките, които се задават от Европа и от НАТО. Разбира се, че има някаква форма на заплаха от гледна точка на това, че сме членове на НАТО и на ЕС, и предвид факта, че все пак конфликтът е между НАТО и Русия и между страни членки на ЕС и Русия.
Нормално е да се иска редовен КСНС във връзка с това, че е възможно да се стигне до въоръжен конфликт между Русия и Украйна, в който НАТО трябва да вземе някаква страна, макари и половинчата.
Между президентството и изпълнителната власт има успокояване на напрежението, няма нови престрелки. Очевидно разбират, че това е контрапродуктивно за продължаване на процесите на искане на промяна на политическата обстановка в страната“Забавянето на Ф-16
“Това отново е битката между бившите управляващи и президентството и новия МС, която няма да приключи с тази тема, а ще има постоянно поводи да се сблъскват на политически терен.
Инфлацията продължава да тегне върху бюджетите на по-бедните хора, сметките се увеличават и хората не се подпомагат от правителството, въпреки че казват, че това ще се реши с бюджета. Влизаме в поредна фаза на непродуктивни битки на политическия елит в страната.“
ГЕРБ събира политическия си актив
“Очаквам ръкопляскания и усмивки и радост от факта, че Бойко Борисов е председател, нямам други очаквания.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg