Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Водните кули в България

Водните кули в Никополис ад Иструм и край античната вила Армира

Castelum aquae Никополис ад Иструм
Снимка: Тихомира Методиева - Тихич

Цикълът предавания „Водните кули в България“ предприема едно пътешествие през времето и пространството, за да срещне слушателите с историята и настоящето на водонапорните кули, строени по българските земи.

Пътувайки из България, всички ние срещаме водни кули – особено из равнинни райони. Някои от тях си приличат поразително и дори за окото на обикновения човек личи, че са строени по едно и също време по сходни проекти. Някои от тези сгради приличат на кули от приказките, а за други дори не можем да разпознаем, че са създадени за съхранение на вода. Голяма част са строени край железопътни обекти, за да захранват парните локомотиви с вода, някои са тухлени, някои са изоставени, а някои стават повод за значими археологически открития.

Castelum aquae Никополис ад Иструм

Четвъртият епизод на „Водните кули в България“ се връща назад във времето с много векове, за да покаже как миналото и настоящето се срещат, изучават и преоткриват в лицето на две водни кули. Първата по реда на построяване е castelum aquae в римския град от II в.н.е. Никополис ад Иструм. При построяването през 60-те години на XX век на водна кула в района на Ивайловград са открити останките на античната вила „Армира“ и така се е случило, че тази водна кула никога не е използвана по предназначение. За нея днес предстоят промени.

Разказвачите са Диана Овчарова, кметица на Община Ивайловград и археологът доктор Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново, проучвател на съоръжението castelum aquae в Никополис ад Иструм.

Снимки: Тихомира Методиева - Тихич, Aradjieva Photography


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40