Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За майчиния език с Любов

Снимка: etnosi

Мисля, че няма българин, който да не знае поне първия стих от „Родна Реч“ на Ран Босилек. А знаете ли как той звучи на езиците на нашите сънародници от турски, арменски, аромънски и иврит? За пръв път те прозвучаха преди 2 години в ефира на програма „Христо Ботев“ в предаването „Познати и непознати“.

Тогава ви разказахме за ролята и значението на майчиния език за опазване на културната идентичност на различните общности в България. Как тогава стана това можете да чуете тук:

Две години по-късно в „Познати и непознати“ продължава разговора за любовта към майчиния език и работата за опазването му – чуйте разговора с журналистките Вартануш Топакбашян и Шефкие Чакър, както и с актрисата Наталия Цекова.

Освен всички други промени, настъпили в обществения живот, промени се и ролята на т.нар. етнически медии за опазването на езика и културата на различните общности у нас. За съжаление тенденциите са за намаляване на тази роля, с изключение на изданията на еврейската общност. Увеличава се обаче ролята и значението на БНР.

В предаването, посветено на майчините езици на някои от етносите в България, не можеше да не се кажат и няколко думи за един човек с огромни заслуги за опазването и разпространението на ромския език. Савчо Савчев, се казва този Човек, отишъл си твърде рано от нас. Но за времето, което беше тук, успя да преведе на ромски език Ботев, индийския епос Махарабхата, Бхагават гита; да състави и непрекъснато да обогатява българо-ромски и ромско-българо-английски речници. Следващите минути, които ще чуете, са спомени от негови приятели, а и преклонението на екипа на „Познати и непознати“ пред неговата памет. Затова следващите минути с обич нарекохме Спомен за Приятел.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Радостина Александрова

Генна мутация променя продължителността на съня при хората

Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е генетична реалност. Изследователите отдавна се интересуват от хората, които естествено спят кратко време...

публикувано на 25.05.25 в 12:30
Таня Петрова, Антон Митов, Стоян Стоянов и Милена Кондева

Цифровизация на словото

В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...

публикувано на 24.05.25 в 16:20
проф. Бойко Георгиев

Трябва разумно да потребяваме природните ресурси, за да запазим биоразнообразието

Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г. Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие". Какво е това биологично..

публикувано на 24.05.25 в 12:00

Може ли училището днес да вдъхновява и да дава път в живота на младите хора

В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на директора на СУ "Д-р Петър Берон" в Червен бряг Антон Шуманов. Преди да запеем "Върви, народе възродени" и да си дадем сметка колко се разминава общата картина на средното ни училище от наследените от далечни времена очаквания към него, искаме да разберем има ли начин то да бъде мястото,..

обновено на 24.05.25 в 09:57
 проф. Евелина Славчева

Проф. Евелина Славчева: БАН е духовен, експертен и научен център на България

Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..

публикувано на 23.05.25 в 18:40