Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За майчиния език с Любов

Снимка: etnosi

Мисля, че няма българин, който да не знае поне първия стих от „Родна Реч“ на Ран Босилек. А знаете ли как той звучи на езиците на нашите сънародници от турски, арменски, аромънски и иврит? За пръв път те прозвучаха преди 2 години в ефира на програма „Христо Ботев“ в предаването „Познати и непознати“.

Тогава ви разказахме за ролята и значението на майчиния език за опазване на културната идентичност на различните общности в България. Как тогава стана това можете да чуете тук:

Две години по-късно в „Познати и непознати“ продължава разговора за любовта към майчиния език и работата за опазването му – чуйте разговора с журналистките Вартануш Топакбашян и Шефкие Чакър, както и с актрисата Наталия Цекова.

Освен всички други промени, настъпили в обществения живот, промени се и ролята на т.нар. етнически медии за опазването на езика и културата на различните общности у нас. За съжаление тенденциите са за намаляване на тази роля, с изключение на изданията на еврейската общност. Увеличава се обаче ролята и значението на БНР.

В предаването, посветено на майчините езици на някои от етносите в България, не можеше да не се кажат и няколко думи за един човек с огромни заслуги за опазването и разпространението на ромския език. Савчо Савчев, се казва този Човек, отишъл си твърде рано от нас. Но за времето, което беше тук, успя да преведе на ромски език Ботев, индийския епос Махарабхата, Бхагават гита; да състави и непрекъснато да обогатява българо-ромски и ромско-българо-английски речници. Следващите минути, които ще чуете, са спомени от негови приятели, а и преклонението на екипа на „Познати и непознати“ пред неговата памет. Затова следващите минути с обич нарекохме Спомен за Приятел.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Антоанета Грозева: Не е полезно съчетаването на балнеолечението с почивка на море

Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания.  Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...

публикувано на 22.05.24 в 19:45
Обявяването на независимостта на България – княз Фердинанд на преден план

Цар Фердинанд – преместване на тленните останки и следи в историята ни

По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..

публикувано на 22.05.24 в 19:12

Какво да направим с изпаднала от гнездото птица?

В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..

публикувано на 21.05.24 в 12:41

"Частни уроци" изобщо не съществува като термин в Швеция

Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..

публикувано на 21.05.24 в 11:44
Доц. д-р Веселина Вачкова (вляво) и Цвета Николова

Познатите и непознати свети равноапостоли Константин и Елена

Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..

публикувано на 21.05.24 в 09:58