Мисля, че няма българин, който да не знае поне първия стих от „Родна Реч“ на Ран Босилек. А знаете ли как той звучи на езиците на нашите сънародници от турски, арменски, аромънски и иврит? За пръв път те прозвучаха преди 2 години в ефира на програма „Христо Ботев“ в предаването „Познати и непознати“.
Тогава ви разказахме за ролята и значението на майчиния език за опазване на културната идентичност на различните общности в България. Как тогава стана това можете да чуете тук:
Две години по-късно в „Познати и непознати“ продължава разговора за любовта към майчиния език и работата за опазването му – чуйте разговора с журналистките Вартануш Топакбашян и Шефкие Чакър, както и с актрисата Наталия Цекова.Освен всички други промени, настъпили в обществения живот, промени се и ролята на т.нар. етнически медии за опазването на езика и културата на различните общности у нас. За съжаление тенденциите са за намаляване на тази роля, с изключение на изданията на еврейската общност. Увеличава се обаче ролята и значението на БНР.
В предаването, посветено на майчините езици на някои от етносите в България, не можеше да не се кажат и няколко думи за един човек с огромни заслуги за опазването и разпространението на ромския език. Савчо Савчев, се казва този Човек, отишъл си твърде рано от нас. Но за времето, което беше тук, успя да преведе на ромски език Ботев, индийския епос Махарабхата, Бхагават гита; да състави и непрекъснато да обогатява българо-ромски и ромско-българо-английски речници. Следващите минути, които ще чуете, са спомени от негови приятели, а и преклонението на екипа на „Познати и непознати“ пред неговата памет. Затова следващите минути с обич нарекохме Спомен за Приятел.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
