Мисля, че няма българин, който да не знае поне първия стих от „Родна Реч“ на Ран Босилек. А знаете ли как той звучи на езиците на нашите сънародници от турски, арменски, аромънски и иврит? За пръв път те прозвучаха преди 2 години в ефира на програма „Христо Ботев“ в предаването „Познати и непознати“.
Тогава ви разказахме за ролята и значението на майчиния език за опазване на културната идентичност на различните общности в България. Как тогава стана това можете да чуете тук:
Две години по-късно в „Познати и непознати“ продължава разговора за любовта към майчиния език и работата за опазването му – чуйте разговора с журналистките Вартануш Топакбашян и Шефкие Чакър, както и с актрисата Наталия Цекова.Освен всички други промени, настъпили в обществения живот, промени се и ролята на т.нар. етнически медии за опазването на езика и културата на различните общности у нас. За съжаление тенденциите са за намаляване на тази роля, с изключение на изданията на еврейската общност. Увеличава се обаче ролята и значението на БНР.
В предаването, посветено на майчините езици на някои от етносите в България, не можеше да не се кажат и няколко думи за един човек с огромни заслуги за опазването и разпространението на ромския език. Савчо Савчев, се казва този Човек, отишъл си твърде рано от нас. Но за времето, което беше тук, успя да преведе на ромски език Ботев, индийския епос Махарабхата, Бхагават гита; да състави и непрекъснато да обогатява българо-ромски и ромско-българо-английски речници. Следващите минути, които ще чуете, са спомени от негови приятели, а и преклонението на екипа на „Познати и непознати“ пред неговата памет. Затова следващите минути с обич нарекохме Спомен за Приятел.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Черна комедия ни впуска в танц със смъртта, воден от погребален агент в българско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
