Една от най-неразбраните личности в историята вероятно е злополучната кралица на Франция Мария Антоанета. Омъжват я на 14-годишна възраст за Луи ХVІ, по онова време 15-годишен инертен, непохватен дебеланко. Критикуват я за какво ли не, включително заради редовните ѝ хигиенни навици, които хвърляли Версай в страх и ужас пред всекидневната баня. Въвличат я без ни най-малко нейно участие в скандал с диамантено колие, но най-неприятното петно върху репутацията ѝ нанася прочутата с арогантността си фраза „Като няма хляб, яжте пасти“, която кралицата никога не е произнасяла. Мария Антоанета споделя съдбата на други прочути жени в историята – да бъде мразена или обожавана, но никога разбирана.
Все пак кралицата на Франция е имала своите тайни и те изплуват днес благодарение на съвременните научни методи. Оказва се, че по времето, когато кралицата е била под домашен арест между юни 1791 и август 1792 г. тя си е пишела със смятания за неин любовник шведски благородник Аксел фон Ферсен.
Писмата на кралицата били редактирани, за да прикрият държавни тайни и да не я компрометират, а интимните части били задрасквани и върху тях са изписвани произволни букви. Днес с помощта на фундаментален метод при който пробата се облъчва с рентгенови лъчи, писмата са разчетени.
„Започва да ми омръзва от това кодиране. Не ми се удава добре, а и постоянно ме е страх да не сбъркам“ четем днес оплакванията на кралицата.
Разкрити са и детайли около организацията на провален опит за бягство.
И така благодарение на флуоресцентната спектроскопия днес учените могат да открият заровени с времето тайни от повредените или редактирани исторически документи.
Подробности за тайните на Мария Антоанета и съвременните и недотам дискретни методи, чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
