Европейската имунизационна седмица поставя фокус върху значението на ваксините

От 24 до 30 април се отбелязва Европейската имунизационна седмица, която преминава под мотото: „Ваксини: за по-добър и по-дълъг живот“.

Тази година Европейската имунизационна седмица се фокусира върху пет теми, свързани с имунизациите в детска възраст като превантивна мярка срещу тежко протичащи и социалнозначими инфекциозни заболявания, срещу рак на маточната шийка и др. Кампанията насочва общественото внимание и към значението на ваксинацията срещу Covid-19 за преодоляване на пандемията от коронавирусната инфекция.

От създаването им през 18 в. до наши дни ваксините помагат за ограничаване разпространението на животозастрашаващи инфекциозни заболявания по целия свят. Те осигуряват защита не само на ваксинирания, но и на всички, които го заобикалят – семейство, близки, приятели и колеги. Чрез избора си да се ваксинираме проявяваме отговорност както към собственото си здраве, така и към общественото здраве.

Темата коментира в “Нашият ден“ имунологът проф. Мариана Мурджева:

“През последната година, година и половина, се появиха т.нар. "експерти", които охотно разубеждаваха хората относно ваксините, особено срещу Covid ваксините. Допуснаха се дори и лекари, които открито се обявиха в медиите против ваксините, без да представят научни доказателства. Реално се водеше една антиваксинационна непроваксинационна кампания.

Недоверието, особено за ваксините срещу Covid, e поради липсата на собствени проучвания върху имунологичната им активност. Нещо, което Българската асоциация по клинична имунология представи на вниманието на Министерството на здравеопазването още миналата година, като проект за проучване на постваксинационния имунитет при Covid.

Три пъти внасяхме този проект при трима министри и не получихме разрешение, проектът е в Министерството на здравеопазването. Струва си да помислим за това как да се представят в медиите експертни мнения, базирани на научни доказателства.

Големият проблем, който остава нерешен, е, как да се повиши доверието в българската здравна система, което може да стане само с много сериозни реформи. Скептицизъм има и при противогрипните ваксини. В последните години едва 4-5% от населението се имунизира срещу грип. Няма ваксина, която да има 100% ефективност, ефективността при всички ваксини варира, но това не бива да отказва хората.“

Постваксинални реакции и имунен отговор

“Това се прави, макар че не получихме държавно финансиране за проследяване на постваксиналния имунитет. Няколко лаборатории на територията на страната извършват проучвания на този вид имунитет, вече имаме данни, които показват, че е съпоставим имунитетът между ваксинираните и преболедувалите. И при двете групи изследвания имунитетът е краткотраен, около една година.“

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.