Величината и обаянието на стореното от двамата славянски първоучители е толкова огромно, че много скоро след смъртта им те стават „знаме“ в църковни и светски борби за надмощие и влияние върху славянството, в движения за национално обособяване, освобождение и обединение, за църковна независимост, просвета и т.н. Днес те също са символ на духовното и културното единство на европейската и християнската общност.
Ликовете на светите братя откриваме върху пощенски марки и картички, значки, монети, ордени и медали, техни монументи се издигат далеч извън пределите на България. Единствено тук обаче (поне от досега известното) те са изобразени върху знамена – бойни и мирни. Особено ценно сред тях е Самарското знаме, дарено на българските опълченци през 1877 г. То е ушито и извезано от монахините на Иверския женски манастир в град Самара, а иконите на двамата просветители са нарисувани с маслени бои върху платното от петербургския художник Николай Симаков. Самарското знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей. Там се пазят и две български бойни знамена от Балканската война с ликовете на славянските просветители – главното знаме на Македоно-Одринското опълчение и знамето на Трета Солунска дружина. Първото е изработено по проект на художника Иван Мърквичка и е осветено на 28 октомври 1912 г. в Пловдив, а българската царица Елеонора слага собствен вензел на знамето.
Образите на Кирил и Методий като символи на националното обединение и прогрес са извезани и на едно карловско знаме от 1884 г., на знамето на Българското научно благотворително дружество „Братство“, създадено през 1892 г. в Букурещ, на знамето на асеновградското православно християнско братство „Св. Кирил и Методий“, активно подпомагащо българските бежанци от Източна и Западна Тракия (1926 г.), на македонското благотворително братство „Св. Кирил и Методий“ в Кюстендил (20-те години на ХХ век) и др.
Не може да се каже върху колко знамена на просветни институции и особено на училища, носещи името на първоучителите, също са изобразени портретите им. Има и доста любопитни образци като знамето на работническото печатарско дружество в София от 1934 г., на едната страна на което четем надписа: „Долу вечерната и празнична работа. Да живѣе осемъ-часовий работенъ день!“.
Тези ценни образци, както и текст, проследяващ историята на припознаване и „употреба“ на почитта към делото на светите братя в Европа, откриваме в чудесния двуезичен албум „Кирил и Методий. Образи. Памет. Идентичност“ на Кирило-Методиевския научен център при БАН, публикуван в изпълнение на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. За съжаление ограниченият тираж е изчерпан. Добрата новина е, че предстои публикуването му в интернет. В предаването гостуват авторките проф. Веселка Желязкова и доц. Десислава Найденова.

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg