Партиите в Народното събрание очаквано не показаха единомислие спрямо пакета от антиинфлационни мерки, които правителството представи на брифинг в Министерския съвет.
Без изненада опозицията намери кусури в представените предложения, определяйки мерките като “закъснели“, “проинфлационни“ и “популистки“. От коментарите на представители на управляващата коалиция обаче проличаха както недоволството, съпътствало до последно преговорния процес, така и желанието на една или друга партия да се похвали, че именно благодарение на нейните усилия дадена мярка е била приета.
Мерките на правителството – проинфлационни или социални?
“За мен антикризисните мерки са погрешни, както се изразиха и много други специалисти. Много е погрешно да се говори, че инфлацията е привнесена. Елементи от нея са привнесени, но тя се мултиплицира тук.
Нейни елементи са привнесени заради високи цени на суровините, включително и горива. Имаше изявление, че увеличаването на доходите на някои ниско доходни групи не влияе върху инфлацията, тъй като тя е привнесена, което не е вярно. Когато се увеличават доходите на нискодоходни групи, се увеличава тяхното потребление, което е фокусирано върху много ограничен кръг необходими блага, като мляко и хляб.
Когато се фокусира високо потребление върху ограничен кръг блага, тяхната цена се вдига. Още повече, че тези блага се произвеждат на национално ниво и са малотрайни. Това веднага ще увеличи инфлацията в малката потребителска кошница и то без да е привнесено“, казва в “Нашият ден“ икономистът Щерьо Ножаров и пояснява:
“Нека разгледаме някои цифри от пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия, която прогнозира икономически растеж на България през 2022 г. само 2,1%. В същото време безработицата е около 5%. Ние ще постигнем прогнозирано едни много минимален икономически растеж при почти пълна заетост, при европейски фондове и при бюджетен дефицит. Това показва, че към момента икономическата политика на България не е наред.
Къде тук идват анонсираните антикризисни мерки? Те са с фискален характер, който е погрешен. Трябва да се създадат инструментите на паричната политика. Тя дава бърз ефект и резултат, а фискалните мерки трябва да ги допълват. От всичко, което се изговори до момента, отсъства БНБ и парична политика.“
Според него мерките са грешно разчетени, защото доходите в последните години се увеличават, но не се увеличава покупателната способност.
“Ако трябва да предприемем правилните мерки, те ще бъдат свързани не с увеличение на доходите, а с паричната маса в обръщение. Мерките трябва да бъдат базирани само на инструменти на паричната политика, а фискалните да бъдат само допълващи. Това, което сега ще направим, в най-добрия случай, ще даде ефект през следващата година. Успокоение на инфлацията с тези мерки през тази година няма да има“, посочва още Ножаров.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
С доц. Костадин Коларов – ръководител на Катедра "Предприемачество" към УНСС и директор на Института по предприемачество разговаряме в "Нашият ден" след връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от випуск 2025. В студиото на предаването е и Елиана Чакърова , която е магистър в първия випуск на специалност "Дигитален стартов бизнес" ...
Днес в Стара Загора ще се състои първото издание на форума "Парад на професиите" , който се организира от ОМНИ Human Development, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Партньор на събитието е Търговско-промишлената палата – Стара Загора. Редакторът Ани Маринова представя събитието в..
В последните години инвазията на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Новите изследвания показват тревожни тенденции: постоянният престой в социалните мрежи, съчетан с безкрайното скролване, понижава тревожността, но в дългосрочен план увеличава риска от депресивни състояния. Причината – непрекъснатите..
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg