Партиите в Народното събрание очаквано не показаха единомислие спрямо пакета от антиинфлационни мерки, които правителството представи на брифинг в Министерския съвет.
Без изненада опозицията намери кусури в представените предложения, определяйки мерките като “закъснели“, “проинфлационни“ и “популистки“. От коментарите на представители на управляващата коалиция обаче проличаха както недоволството, съпътствало до последно преговорния процес, така и желанието на една или друга партия да се похвали, че именно благодарение на нейните усилия дадена мярка е била приета.
Мерките на правителството – проинфлационни или социални?
“За мен антикризисните мерки са погрешни, както се изразиха и много други специалисти. Много е погрешно да се говори, че инфлацията е привнесена. Елементи от нея са привнесени, но тя се мултиплицира тук.
Нейни елементи са привнесени заради високи цени на суровините, включително и горива. Имаше изявление, че увеличаването на доходите на някои ниско доходни групи не влияе върху инфлацията, тъй като тя е привнесена, което не е вярно. Когато се увеличават доходите на нискодоходни групи, се увеличава тяхното потребление, което е фокусирано върху много ограничен кръг необходими блага, като мляко и хляб.
Когато се фокусира високо потребление върху ограничен кръг блага, тяхната цена се вдига. Още повече, че тези блага се произвеждат на национално ниво и са малотрайни. Това веднага ще увеличи инфлацията в малката потребителска кошница и то без да е привнесено“, казва в “Нашият ден“ икономистът Щерьо Ножаров и пояснява:
“Нека разгледаме някои цифри от пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия, която прогнозира икономически растеж на България през 2022 г. само 2,1%. В същото време безработицата е около 5%. Ние ще постигнем прогнозирано едни много минимален икономически растеж при почти пълна заетост, при европейски фондове и при бюджетен дефицит. Това показва, че към момента икономическата политика на България не е наред.
Къде тук идват анонсираните антикризисни мерки? Те са с фискален характер, който е погрешен. Трябва да се създадат инструментите на паричната политика. Тя дава бърз ефект и резултат, а фискалните мерки трябва да ги допълват. От всичко, което се изговори до момента, отсъства БНБ и парична политика.“
Според него мерките са грешно разчетени, защото доходите в последните години се увеличават, но не се увеличава покупателната способност.
“Ако трябва да предприемем правилните мерки, те ще бъдат свързани не с увеличение на доходите, а с паричната маса в обръщение. Мерките трябва да бъдат базирани само на инструменти на паричната политика, а фискалните да бъдат само допълващи. Това, което сега ще направим, в най-добрия случай, ще даде ефект през следващата година. Успокоение на инфлацията с тези мерки през тази година няма да има“, посочва още Ножаров.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
