Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Лятна школа по астрономия за ученици

Не е нужен опит с олимпиади и състезания, важен е интересът към астрономията. Срокът е до 10-и юни

Снимка: Rawpixel

Лятна школа по науките за Космоса и Земята за ученици организира катедра "Астрономия" към Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски".

Тя е първа по рода си. Досега са правени различни програми за ученици, но за първи път се прави школа по астрономия и астрофизика, която включва още поне две свързани с Земята направления в науката – метеорология и геофизика.

Школата е за ученици, които в момента завършват 9, 10 или 11 клас. Не е нужно кандидатите да са участвали в олимпиади или състезания, важно е да имат интерес към астрономията и/или метеорологията и геофизиката.

Школата ще се проведе в Осоговската планина, на 1680 метра надморска височина, достатъчно далече от светлинното и прахово замърсяване от населени места. Небето над местността е изключително подходящо, тъмно и чисто за провеждане на астрономически наблюдения.

Под ръководството на професионални астрономи учениците ще извършват наблюдения с помощта на над 15 телескопа, като участниците ще бъдат разпределени на малки групи. Предвидени са както наблюдения с професионални астрономически цифрови камери, така и с фотоапарати, а също и визуални наблюдения с телескопи. В дневните часове ще се провеждат наблюдения на слънчевата. Всекидневно ще се извършат професионални метеорологични измервания, както чрез прибори на място, така и чрез пряк достъп до най-нови данни от Националния институт по метеорология и хидрология.

Лекционната програма обхваща: екзопланети – горещата тема в съвременната астрономия, телескопа "Джеймс Уеб", как се прави и представя метеорологична прогноза, как се представят научни резултати.

Школата носи името на проф. Марин Бъчеваров, основоположника на съвременната астрономия и астрофизика в България, инициатор на първата астрономическа обсерватория в България – Астрономическата обсерватория на СУ "Св. Кл. Охридски", намираща се в парк "Борисова градина" в София. С неговото име е свързано и професионалното начало на още две направления в науката в нашата страна – метеорологията и геофизиката.

Повече подробности за условията за кандидатстване и такси можете да научите на сайта на катедра "Астрономия", както и от разговора с доц. д-р Евгени Овчаров, ръководител на катедра "Астрономия".


По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Прозорци към подземния свят в Нощта на учените

Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света. Има ли какво още да се открива или пещерната..

публикувано на 26.09.23 в 10:15

Еврика! Успешни българи: Радина Бодурова

"Когато сложих униформата, започнах да мисля като по-зрял човек", казва Радина Бодурова. Тя е студентка в четвърти курс във Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, нейната специализация е щурман и ръководител на полети. В началото на тази година тя получи   голямата награда "Студент на годината", която се връчва от..

публикувано на 25.09.23 в 17:05

Палави делфини, пищящи стриди и гигантски костенурки в Оман

Представете си: лодката пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали. Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани от бебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш..

публикувано на 25.09.23 в 08:20

Смирненски като емблема на противоречивата българска история

125 години от рождението и 100 години от смъртта на едно от най-талантливите български пера – роденият в Кукуш Христо Измирлиев. Разсъждаваме за историята на страната, видяна в огледалото на творчеството, но и на живота на нашите класици. Често те са придърпвани за идеологическа употреба, често след това – компенсаторно отричани с обратен знак...

публикувано на 21.09.23 в 10:35

За положителната сила на отрицателната частица "не"

Колко хубава дума е "независимост", назоваваща едно така желано и така рядко постигано състояние. А даваме ли си сметка, че голямата магия на думата, а оттам и на състоянието, се крие в най-малката ѝ съставна част – отрицателната частица "не", показваща, че бремето на зависимостта е отречено и отхвърлено.   Обикновено никой не обича да чува "не" – то..

публикувано на 20.09.23 в 15:35