В България сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани и се идентифицират с рискови фактори като наднормено тегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност.
Скрининговите проучвания по инициатива на Българската лига по хипертония и партньори, направени на публични места през годините, свидетелстват за висока честота на хипертонията и недостатъчен контрол при вече настъпили усложнения. Това мотивира ежегодното провеждане на национални информационни кампании и масови измервания на артериално налягане в България.
В "За здравето“ проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония, споделя, че "българският пациент трябва да бъде информиран, да има достоверна информация, която да е база за вземане на адекватни решения и промени, когато стане необходимо“.
Артериалната хипертония е в основата на всякаква сърдечно-съдова патология. Различни изследвания показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия вследствие на високо кръвно налягане, която повишава риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност. Мозъчният инсулт сам по себе си е втората водеща причина за смърт в целия свят, следваща сърдечно-съдовите заболявания и асоциирана с лоша прогноза, висок процент на рецидив, повишена смъртност и ръст на разходите за здравната система.
"Отдавна е ясна връзката на високото артериално налягане с нивата на холестерола и затлъстяването и това води до мозъчен инсулт, миокарден инфаркт. Нови проучвания доказват много ясна и категорична връзка на повишеното артериално налягане с деменция и когнитивни нарушения“, допълва проф. Постаджиян.
Метаболитният синдром е изключително разпространен в световен мащаб и може да се открие при поне 1/3 от пациентите с артериална хипертония, увеличавайки значимо риска за сърдечно-съдови усложнения и бъбречни увреждания. Оптималните стойности на кръвното налягане зависят от пола, възрастта, психическото състояние, някои външни фактори и от момента през деня, в който се мери налягането. Стойности над 130 се считат за високи нива на систолно кръвно налягане, посочва проф. Постаджиян.Промяната на времето е стресов, рисков фактор за човешкия организъм. Има множество проучвания, които доказват, че резките климатични промени влияят негативно на сърдечно-съдовата система. Хората, предразположени към такива заболявания, са податливи и на резките климатични промени. През горещите летни дни диабетиците и тези с високо кръвно, трябва да се предпазват и да пият повече течности. Често се налага терапията на хипертониците да бъде леко модифицирана, особено когато се ползват диуретици, споделя проф. Постаджиян.
По думите му, мъжкото сърце старее по-бързо от женското. Прогнозата се влошава при обременена наследственост. Ако някой от близките (брат, сестра, родители, баби и дядовци) са имали сърдечно-съдови инциденти до 65 години, човек е в рисковата група. Но има и други фактори, които влияят върху състоянието и “възрастта” на сърцето, които могат да бъдат контролирани.
Целия разговор с проф. д-р Арман Постаджиян можете да чуете в звуковия файл.
Проф. д-р Арман Постаджиян е завършил Медицинския университет в София през 1997 г. Работи последователно в Клиника по пропедевтика на вътрешни болести, а от 2000 г. – в Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“, София. Проф. д-р Постаджиян е начело на катедра „Обща медицина“ в МУ-София и началник Отделение по кардиология към Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“, София. Председател е на Българската лига по хипертония от 1999 г., участник в международните проучвания EPOGH (European Projectin Genesin Hypertension) и HYVET (Hypertension in Very Elderly Patients Trial). Член е и на Дружество на кардиолозите в България и бивш негов председател.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
