“Тази улица се казва “Георги Димитров“, а другата след нея “9-и септември“. Това не е само в Горни Вадин, това са неща, които са завещани от нашите деди и прадеди. Не можем сега да ги ликвидираме, защото е дошло друго време и да сложим наши имена на улиците.

За по-старите хора режимът е бил идеален, а този в момента е нещо престъпно, което не е добро за тях. Преди хората с трудови дни са си построили къщите, отгледали са си децата и са ги изучили. Няма как да направиш това със 130 лева в днешно време.

Селото имаше тогава 1000 жители. Всички работеха в ТКЗС и взимаха заплати. Нямаше нито лентяи, нито безработни. Всеки имаше препитание. И тогава имаше свобода, но имаше и ред“, разказват хората от селото.

• Бавен и труден път към демокрацията
  

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.