"Желанието ми е да провокирам хората с моето изкуство и те да погледнат света с широко отворени очи и да видят това, което не се вижда", Георги Ненчев
Галерия "Пагане" представя икони, скулптури и картини на Георги Ненчев до края на месец ноември 2022 година. Изключителен иконописец, живописец и майстор на дървени скулптури. Роден през 1951 година в София. Участвал в над 30 изложби в Българи и чужбина. За съжаление това е първата изложба, в която участват произведения на художника без самия него.
Георги Ненчев си отиде на 1 май миналата година, преди да навърши 70. Изложените творби са синтез на мъдрост, артистичност и полет на мисълта. Представените скулптури излъчват и едно "намигване" – не приемайте живота и смъртта твърде на сериозно. Изложбата е допълнена и от картини на художничката Анита Ненчева, неговият партньор в живота и в изкуството.
Тази възпоменателна експозиция отново ни напомня за таланта и за сложното светоусещане на художника.
"Характерно за Георги Ненчев е неговото бунтарство и в живота и в изкуството. Той беше вечният опозиционер, обичащ провокацията, смел, решителен, не затаяваше мнението си, а го изказваше силно и шумно. Той провокираше с поведението си и с картините и скулптурите си. С музиката, която слушаше, с шумните купони, с мислите си за политика, литература, музика. Със свръхинтелигентността си. С голямата си обща култура. С хилядите книги, които беше чел и помнеше. Неговото творчество те кара да погледнеш света с широко отворени очи и да видиш неща, които не се виждат. Според мен той беше недооценен и дано сега посмъртно да намери достойно място сред българските съвременни художници.", споделя Теодора Панайотова, която откри възпоменателната изложба на художника.
Георги и Анита Ненчеви са първите в България, които рисуват коптски икони. (Коптите са първите християни, които живеят в Египет после в Етиопия.)
И още се помни изложбата на художниците през 2015 година в галерия "Париж" със стари образи на християнската иконопис, а именно - коптските.
"Те са толкова близо до усета на авторите към примитива, че сякаш самите те са живели по онова време и са ги сътворявали редом с първите християни. Иконите са наивистични, открояващи се с неподправената си откровеност.", споделя галеристката Надя Павлова.
Творческото семейство рисува и традиционни икони според ерминиите (ръководство за изобразяване на светци).
Анита и Георги Ненчеви са едни от най-добрите иконописци в България от повече от 30 години. Сътворили са десетки копия на най-известните и силни икони от Арбанашките църкви, Роженския, Бачковския и Рилския манастир, напълно спазвайки канона.
Имат неповторими икони, пресъздаващи сцени от Стария и Новия завет, различни православни светци и ангели. Забележителна е "Света Старозаветна Троица", изрисувана на старо дървено корито, върху което времето е оставило своя отпечатък.
"За работите си използват стари предмети от бита – дъски за хляб, нощви, кратуни и артефакти, които реставрират и на които вдъхват нов живот. Ако не са върху стари предмети, задължително ползват стари дъски, които обработват и рисуват в класическата иконописна техника и ръчно изработени закачалки от ковано желязо.", споделя още Теодора Панайотова.
Изображенията са изцяло в духа на иконописната традиция и самият факт, че те са върху стара лопата за печене на хляб, дъска за точене, кратуна, корито, ползвани от нашите прадеди, предава на иконите нови послания.
Художничката Мариела Димитрова-Мара отбелязва за уважението и почитта, с която Георги Ненчев сътворява своите разпознаваеми икони, изрисувани върху стари предмети или върху стари дъски. Дървото е така обработено дървото, че запазват автентичността си и върху него творецът сътворяват "говорещи" образи, живи и въздействащи светци.
За разлика от иконите, които са строго канонични, в картините си и скулптурите Георги Ненчев нарушава всички канони. Митични символи от българския фолклор са вплетени в картините и пластиките на художника. Имената им са като заглавия на приказки "Змейова сгляда", "Самодиви", "Кукер". Може да се каже, че той твори в стила дадаизъм, въпреки, че той никога не би се причислил към някой стил. С дадаизма по скоро го свърза отричането на законите и естетическите и обществените, неговият протест, които се откриват и при дадаистите.
Пастиките на Георги Ненчев също са провокативни. Някои изразяват дълбока философия и послания, а други са шантави и еротично закачливи. Съчетава ортодоксалните традиции с типично фолклорни атрибути – дървени предмети от миналото, някои на един-два века.
Интересни са и скулптурите на Георги Ненчев. В тях авторът използва елементите от старинни инструменти - малки звънци, камбанки, струни. Те са свързани с представата ни за звукоизвличане и са носители на звук и хармония.
Творби на Аните и Георги Ненчеви са в колекциите на галерии в Германия, Гърция, Франция и САЩ, където са участвали в изложби и фестивали.
"Мисия Филоктет. Последният оцелял" по мотиви от Мюлер, Софокъл, Омир и авторски текстове е новият спектакъл на Театър ЗОНГ . Неговата премиера предстои на 23 декември от 19 ч. в кино-театър "Освобождение" (до Централна гара). Това е третото представление на театралния екип след "Животът е сън" (две награди ИКАР и три международни..
Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България". В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев , изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година. В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично положение (Кома)". Комедията, режисирана от Теди Москов, ще се играе тази вечер от 19:30 ч. Преводът на пиесата е дело на Михаела Кацарова. Сценограф е Свила Величкова. Ролите изпълняват..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в Камерна зала на Софийската опера и балет. Музиката е на проф. Благовеста Константинова , за която това е оперен дебют, а либретото е на Цонка Великова. Хрисимир Дамянов и Силвия Тенева..
Приказките на Оскар Уайлд не остаряват и продължават да са любимо четиво на поколения почитатели на словесното му майсторство. Те притежават притегателна сила, очарование и мъдрост. Наскоро се появи ново издание на "Всички приказки на Оскар Уайлд" силюстрации на Ясен Гюзелеви внов превод на Жечка Георгиева. Книгата включва двата сборника "Щастливия..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg