Нека първо уточним какво разбираме под добро възпитание – любезност, добри маниери, внимание към другия, готовност за помощ, културно поведение и реч…? По-трудно е да го определим, отколкото да установим наличието или липсата му у някого.
Дори в годините на тоталитарния режим, когато нормите на поведение и ценностите бяха доста категорично прогласени и насаждани у младите, добре възпитаните хора се открояваха на общия фон. Днес като че ли те са още по-малко. Примери, колкото щеш. Ако изобщо някой отстъпи мястото си в обществения транспорт на бременна жена, стар или болен човек, той по-скоро ще е от по-възрастните поколения. Напълно непознати специалисти по всичко сипят в социалните мрежи порои от ругатни, обиди и цинизми по адрес на всеки, който не мисли като тях. Без да искаме ставаме свидетели на семейни скандали, бизнес уговорки и непринудено бъбрене от гърмящия телефон на поредния свободен в поведението си съгражданин.
Наистина ли доброто възпитание е на изчезване или просто продължаваме традицията да мърморим по адрес на младите? Задължително трябва да отчетем два факта, които са силно определящи социалното ни поведение – мобилните устройства и виртуалната среда. Взрени и заслушани в телефона си, млади и не толкова млади изобщо не забелязват какво става около тях.
Без естествените "филтри" на живото общуване всеки може да влезе във виртуален досег с всекиго и да изрече всичко, което в реалния живот не би дръзнал от чувство за приличие или самосъхранение. Как въпреки това да съхраним и предадем на децата си ценността на това, което наричаме "добро възпитание"? Чуйте какво споделя по въпроса Валерия Симеонова, детски и юношески психолог в рубриката ни "Всичко за образованието".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
