Бизнесменът Красимир Стойчев в зората на технологиите доведе мобилните услуги в България. Той е издател и основател на вестник "Стандарт“ и на Първа частна телевизия, както и съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци или т.нар. "Групата Г-13". В интервю за БНР той коментира какво ни очаква през 2023 г. в икономически план, кои процеси ще доминират и къде трябва да се насочат основните усилия?
"България икономически е в прекрасно състояние. Проблемът на България е как този икономически позитивизъм да бъде прехвърлен в повече благоденствие за хората“. Това каза в интервю за БНР бизнесменът Красимир Стойчев.
Според него българският народ трябва да разбере, че трябва да се промени общественият договор, за да може икономика да върви напред.
"На България ѝ трябва просветена политическа класа, която да разбере какви са приоритетите в икономически план“, казва още Красимир Стойчев в ефира на “Нашият ден“.
Идеята, че държавата може да управлява процеси, е дълбоко опропастена и компрометирана. България има няколко възможности. На първо място, това са възобновяемите енергийни източници, и на второ място – IT сектора, който не получава достатъчно подкрепа.
"Блокчейн технологиите са уникално революционен елемент в развитието на технологиите, ключов елемент в целия наш икономически живот“, допълва Стойчев.
Бизнесменът допълва, че управляващите трябва да ни управляват добре, а ние да им даваме нашите пари. България е една от малкото държави, която продължава да няма ясна дефиниция що е енергийно беден.
"Трябва да се осредни доходът в България. Да се направи преценка на относителността на енергийните разходи, какви са за семейство. И от там ще излезе формулата“, посочва Стойчев.
Според него липсва държавна формула, с която да се стимулират старъпите или каквито и да било нови технологии. Процесът трябва да бъде оставен на самостоятелно развитие.
Как да направим България по-богата за всички?
"За да се направи една страна по-благоденстваща и да се намали нивото на бедност, първото, което трябва да се направи, е да се изрежат разхищението и рекетът. Както и безобразията, които пречат на хората да работят по-честно и по-добре. Данъчната обремененост е сравнително прилична в страната. Но процесът на разпределение на държавния бюджет е дълбоко погрешен. Без нова, ясна и целенасочена политика на обезпечаване на ресурси за конкретни групи, за конкретни цели, т.е. най-бедните в енергиен план, най-бедните в чисто житейски план, инвалидите и др. Необходима е изцяло нова икономическа политика, която да разпределя ресурсите“, коментира Стойчев.
Нова икономическа политика
Основният акцент да бъде единствено и само по-ефективното развитие на икономиката. Това означава развитие на инфраструктурата, но не строене на магистрали. Създаване на функционираща система на здравеопазване. И всичко това да даде възможност на хората да се грижат сами за себе си, а не ние да се грижим за тях.
"Проблемът на бизнеса е, че идват едни хора и казват "Дай ни половината", имам предвид политическата класа", признава бизнесменът.
Интуитивно огромно количество хора в България са се крили и работят прекрасно, защото гледат никой да не им се бърка. Това са успели хора, които в анонимен план дърпат страната напред. Това е шансът България да успее!
"Единственият бизнес, който има огромен потенциал извън алтернативната енергия, е IT секторът. И в двете неща можем да преуспеем ние, българите, защото ние сме индивидуалисти", казва още той.
Еврозоната и възможността за присъединяване на България през 2024 г.
Това е драматично важно решение, коментира бизнесменът. "Влизането в еврозоната сваля всички транзакционни разходи в икономиката. Намалява бизнес риска, т.е. нашите разходи за развитие на бизнеса ще спаднат. Банковите лихви и кредите ще се намалят осезателно."
Какво не бива да пропуснем през 2023 г.?
"Не трябва да пропускаме възможността да променим цялостния политически живот на страната. Само това ще ни доведе до благоденствие. Обявих в едно телевизионно предаване, че искам да направя партия от нов тип. Тя ще бъде финансирана чрез блокчейн технологиите и ще се бори за свободата на всеки човек“, посочва още Красимир Стойчев в интервю на Нина Цанева за “Нашият ден“.
Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова , един от авторите на доклада. "За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме,..
За добрите практики в грижата за бездомните животни в "Нашият ден" разговаряме със Стефан Курдов , журналист, музикант и двигател на гражданската инициатива за създаване на зоополиция във Варна. Курдов заявява: "Водим разговори с ръководството на града. Идеята е да се създадат сертификати за доброволни структури за предпазване на животните от..
Между 18 и 22 февруари в Панаирното градче в Пловдив традиционно и отново съвкупно се проведоха международните изложенията Агра, Винария и Фуудтех, събирайки по този начин целия път от производството до преработването на земеделската продукция. Акцентите в изложението и деловата му програма тази година бяха прецизното земеделие и връзката между..
В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с един финландски художник. Той се казва Томи Нордгрен и е роден в столицата на Финландия – Хелзинки. Учил е в Художествената академия "Пекка Халонен" в родината си, както и в санктпетербургската Художествена академия. За първи път идва в България и пристига в старата ни престолна столица през 2004 година,..
В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно"...
Между преводите и футбола – разговор в "Нашият ден" с Радослав Папазов , преводач от шведски и норвежки език и професионален футболен коментатор...
За три дни от днес до 26 април за четвърти път ще се проведат "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Темата е "Археология на паметта". Автори..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg