"Кило любов и метър кожа" – дебютна стихосбирка на Янко Димов

"Този тип поезия е буквална, изповедна, разчита на зашеметяващата струя от споделени емоции, тя е безхитросна, пряма и често пъти, макар и много лична, крещи със социален патос, с обществено неудовлетворение, несъгласие и дори бунтовност.

Обикновено тези поети пишат, сякаш декламират стиховете си пред неизброимата си, невидима публика. Естетиката на словото им е такава, че смисълът да стигне до съзнанието на всеки слушател. И ако може да остане там, поне за известно време. Защото и Янко Димов разчита да бъде не само разбран, но и съпреживян, да сепне, да развълнува ума на четящия“. Това са думи на поета и издател Румен Леонидов, за когото Янко Димов-Янкич е между малцината днешни автори, които имат позиция.

"При него има и нещо от забравения чар на артистичното бохемство, на тягата по мировата скръб, от съзнанието за преходността на бита. Точно срещу този масов бит и скука е бунтът на редица български лирици, за които вдигната високо чаша с червено вино е повече алена факла на себеутвърждаването и наздравица за бъдещето на света, отколкото отрицание на всичко еснафско, робско, чиновническо, бездуховно" – твърди Леонидов. И още:

"Янко Димов е рисков играч, играе ва банк, не се съобразява с нормите на стихоплетското стихосложение, в "барабана“ на лирическия му револвер винаги има един сребърен куршум…

Това е много симпатично – като вътрешна опозиция, като хъшлашки хъс, като хипарски ек от залязващото междувремие.

Дебютната книга на Димов вече има своите читатели. Надявам се, че с нейната поява и поетическото му отшелничествода приключи, защото на автора ще се наложи да се срещнес различни аудитории, с различни среди, с различните цветове на реката, наречена творчество. И с блатото около нея“ – пише Румен Ленидов, издателят на "Кило любов и метър кожа".

След премиерите си във Варна и София, Янко Димов гостува с дебютната си книга и при Димитрина Кюркчиева в "Артефир", където сподели свои стихове:

Софийско

Там, някъде, ухае на морета.
При мен ухаят нафти и бензини.
Там, някъде, се свършват километрите
и магистралите се давят в синьото.
Там, някъде, под чужди стъпки хрускат,
черупки на рапани…и на спомени.
В зениците на гларуса препускат,
сафридени ята и със лефера гонят се.
Там, някъде, светулки правят свещници
от храстите и тъмнината къртят,
а млади дяволи танцуват с малки вещици
и пият, от гърдите им безсмъртие.
Там, някъде.. Смалявам се в панела си
и скърцам със купешките си зъби.
Морето ме боли - под фонтанелата..
А столичните гларуси ловуват гълъби.

Янко Димов – "Кило любов и метър кожа"