Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българският език, култура и изкуство пазят духа на добруджанци през двата румънски режима

След злополучните войни от началото на ХХ век Южна Добруджа е откъсната от България и на два пъти – между 1913-1916 и 1919-1940 г., е присъединена към Кралство Румъния. Чуждата власт ни най-малко няма намерение да запази националната идентичност, езика и културата на местното население. Българските училища, църкви, обществени и културни институции са закрити, хиляди добруджанци са отвлечени в лагери в Молдова, стопанства са разорени. За интелигенцията и будните граждани настъпват мрачни времена на ограничения и репресии.

Борбата за право на съществуване на български училища, културна и просветна дейност съсредоточава енергията и усилията на сънародниците ни. Според промените в политиката на румънския режим тя успява в различна степен, но никога не спира. Още в началото на 20-те години се създават така наречените Български културни общества, по-късно те са узаконени, развиват изключително активна дейност, към края на 30-те години са разтурени, но не престават да работят за българска просвета и култура.

Българската държава също прави постъпки за уреждане на положението с българите в Южна Добруджа. В София се създават обществени, културни и научни сдружения за добруджанската кауза. Творци, учени и културни дейци от България гостуват в Южна Добруджа и изнасят сказки, провеждат срещи, концерти, представления, които се радват на голяма популярност.

Известният учен проф. Асен Златаров също посещава и изнася поредица от сказки в Добрич през 1933 г. Той споделя впечатленията си: "Градът прилича на някой от нашите южнобългарски градове. И чуваш само българска реч: чиста, никакво наречие, с правилен изговор и без всеки чужд акцент. А по магазините и учрежденията стоят надписи с чужда азбука... Веднага изживяваш противоречието между правдата на една жива действителност и изкуственото, чуждото, което се е врязало в нея... Стоят разлепени по улиците обявите за моите сказки. На румънски и български. Чета им заглавията на румънски и ме забавлява: "Arta de a trai”. Разбирам, че това е същото "Изкуството да се живее”, а нищо не ми казва! Благословен езикът, на който говорят бащите ни, защото само в него думите имат душа и казват нещо, което не само се разбира, а се и живее! А колко е хубав българският език! Звучен, силен, богат език!“

Такива свидетелства, разнообразни документи и снимки са събрани в книгата на д-р Кремена Митева "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година", посочена от критиката с пълно основание като едно от литературните събития на 2022 г. Чуйте разговор с авторката в записа.

Снимките са предоставени от д-р Кремена Митева

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Милена Ташкова: Човек трябва да опознае емоциите си, за да ги контролира

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична  работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..

публикувано на 28.03.24 в 14:30
„В лабораторията на художника“ от Александър Божинов

Историята като шарж

Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...

публикувано на 28.03.24 в 11:19

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..

публикувано на 27.03.24 в 07:35
Куршум джамия

До края на март Куршум джамия отваря врати

След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..

публикувано на 26.03.24 в 15:45

Поредица кратки филми за опазването на българските гори

Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема.  Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...

публикувано на 26.03.24 в 09:50