След злополучните войни от началото на ХХ век Южна Добруджа е откъсната от България и на два пъти – между 1913-1916 и 1919-1940 г., е присъединена към Кралство Румъния. Чуждата власт ни най-малко няма намерение да запази националната идентичност, езика и културата на местното население. Българските училища, църкви, обществени и културни институции са закрити, хиляди добруджанци са отвлечени в лагери в Молдова, стопанства са разорени. За интелигенцията и будните граждани настъпват мрачни времена на ограничения и репресии.
Борбата за право на съществуване на български училища, културна и просветна дейност съсредоточава енергията и усилията на сънародниците ни. Според промените в политиката на румънския режим тя успява в различна степен, но никога не спира. Още в началото на 20-те години се създават така наречените Български културни общества, по-късно те са узаконени, развиват изключително активна дейност, към края на 30-те години са разтурени, но не престават да работят за българска просвета и култура.
Българската държава също прави постъпки за уреждане на положението с българите в Южна Добруджа. В София се създават обществени, културни и научни сдружения за добруджанската кауза. Творци, учени и културни дейци от България гостуват в Южна Добруджа и изнасят сказки, провеждат срещи, концерти, представления, които се радват на голяма популярност.
Известният учен проф. Асен Златаров също посещава и изнася поредица от сказки в Добрич през 1933 г. Той споделя впечатленията си: "Градът прилича на някой от нашите южнобългарски градове. И чуваш само българска реч: чиста, никакво наречие, с правилен изговор и без всеки чужд акцент. А по магазините и учрежденията стоят надписи с чужда азбука... Веднага изживяваш противоречието между правдата на една жива действителност и изкуственото, чуждото, което се е врязало в нея... Стоят разлепени по улиците обявите за моите сказки. На румънски и български. Чета им заглавията на румънски и ме забавлява: "Arta de a trai”. Разбирам, че това е същото "Изкуството да се живее”, а нищо не ми казва! Благословен езикът, на който говорят бащите ни, защото само в него думите имат душа и казват нещо, което не само се разбира, а се и живее! А колко е хубав българският език! Звучен, силен, богат език!“
Такива свидетелства, разнообразни документи и снимки са събрани в книгата на д-р Кремена Митева "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година", посочена от критиката с пълно основание като едно от литературните събития на 2022 г. Чуйте разговор с авторката в записа.
Снимките са предоставени от д-р Кремена Митева
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..
Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...
Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..
След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..
Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема. Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
На 27 март 2024 г. в столичното кино "Одеон" от 19.30 ч., в рамките на 28-ия Международен София филм фест, ще бъде представен документалният филм..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg