"Дълги векове естетиката не е функционирала като понятие, свързано с красотата или изкуството, още по-малко като наименование на теоретичното познание за тях. В наши дни сякаш се случва парадоксално завръщане на тази широка безпонятийност на думата: тя се свързва предимно с пластичната хирургия, с храненето, с фитнеса, със здравето, с магазините в мола и твърде малко с философията на изкуството или аксиологичнто търсене на адекватни категории, с които го разискваме. Не ми харесва тази тенденция, затова ще се опитам простичко и достъпно да припомня естетиката като философска дисциплина – докъдето с чувствам компетентна в историята ѝ и накъдето ме води интуицията относно бъдещето. Нашето, нейното?"
Тези въвеждащи думи на проф. Правда Спасова сбито насочват към идеята на нейната книга "Семпли скици по естетика", която излезе наскоро. Желанието да се пише на достъпен език и кратко за сложни неща като "Из историята на естетиката от древността до Кант", както авторката е озаглавила първата част, е осъществено и ще бъде мотив по-широк кръг от читатели да я прочетат.
Нейните хронологични "скици по естетика" спират до Кант "не само защото естетически идеи са така монтирани в цялата му философска конструкция, че би било доста трудно да бъдат обяснени накратко с прости думи. По-скоро защото за така наречената "немска класическа философия" има писано много, и то от най-добрите български естетици".
Интересите на Правда Спасова са основно в полето на съвременното изкуство и във втората част "Параметрите на изкуството" тя се спира на няколко въпроса, свързани с него. Това са текстове, писани по различни поводи, но обединени от идеята да се доближим максимално до разбирането какво се случва със съвременното изкуство днес в някои негови аспекти. А Черният и Белият квадрат на Казимир Малевич обрамчват тази естетски оформена книга.
Чуйте Правда Спасова.
Снимка – Белослава Димитрова, БНР
Сатирикът е най-сериозен, когато пише своите сатири, но не само. Пловдивският сатирик Петър Краевски , автор и водещ на шоуто "Алтер его" по Радио Пловдив, е написал през десетилетната си писателска кариера безброй смешни текстове. Понякога обаче той показва и сериозното си лице като в стихосбирката "Смирено". Не съм поет и що се отнася до..
Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник Роман Кисьов избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот. Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната..
Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество." Илюстрациите в книгата са..
Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..
"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Запознах се с Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан на завършилия неотдавна Глобал Баку форум в Азербайджан. Той е автор на идеята да се..
Откриването на изложбата с живопис на Милко Божков в три зали на галерията на СБХ на "Шипка" 6 изненада посетителите и зарадва приятелите на художника...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
