Балкански магически реализъм ни разказва за нуждата от един интензивен живот, в който човекът иска и може да открие смисъл. "Лавандуловото момче" – дебютният роман на Бюрхан Керим, актьор и театрален режисьор – ни говори за паралелните животи, които живеем съвместно с реалността. За смъртта на спомените, за дните от седмицата, които ни препращат към дните на Сътворението, за погледа през далекогледа, който ни показва невидимото за окото в човешката душа и ежедневие.
"Лавандуловото момче" се роди много естествено в този жанр, защото търсех някакъв трамплин, който този, по-нормалния наратив, който се случва в разказа, да може да отскочи до нещо много по-вълнуващо и желано от човека“, каза в "Артефир" Бюрхан Керим.
Книгата му ни води от Втората световна война до наши дни или от Сътворението до Апокалипсиса – зависи по какъв начин сетивата на читателя възприемат времето.
"Исках да вървя през простите неща с това, което човекът живее. В някакво старо време или в това ново време, но без тези изкушенията, които ние имаме. И когато той не е ангажиран с глупостите на живота, накъде е насочен погледът му, какво го занимава? Защото става въпрос според мен за една откъснатост на човека от по-важните неща, от това, че той е свят в света, от това, че нещо го е пратило тук. Има някаква мисия на Земята. Това са теми, които ме занимават и се провиждат в романа", обяснява автора.
С първата си книга той предлага на читателите нещо магично, надделнично, метафизично. Един свят, който се случва колкото извън нас, толкова повече в самите нас. Този свят се гради на чути, провидени и сънувани истории.
"Ако не се занимавах с театър, едва ли щях да се опитам да пиша. Защото, минавайки през чуждите текстове, чуждите истории и фантазии, ти най-малкото се учиш да правиш една конструкция, която е проследима и от други хора – да може да бъде въздействаща. Иначе ние и един сън дори да сънуваме, ни се струва много интересен. Но когато се опитаме да го преразкажем, много неща се губят от този сън и вече той няма същия ефект. Същото е и със силните истории", разяснява Бюрхан Керим.
Книгата му обаче представя любовта като най-истинската магия.
"В нея има чудо – казва той. – В нея има нещо необикновено и винаги когато се случва, човек е различен от това, което е вчера."
Според автора дори когато е тежка и ни разкъсва отвътре, любовта е хубава и човек трябва да се радва, че му се е случила.
Затова и той се занимава именно с нея в романа. И най-вече с човека, защото с какво иначе да се занимава изкуството?!
"Понякога си мислех, че може и да съм лавандуловото момче, но да пиша за нещо, което лично на мен не ми се е случвало и бих искал да живея един такъв живот. Не защото сюжетът е различен – сюжетът на моя живот от този на лавандуловото момче, а защото там погледът е много по-различен, много по-смислен, много по-оценяващ това, което се случва на самия герой. Не знам колко съм лавандуловото момче. Може би всеки може да се припознае в това лавандулово момче, каквото и да е то", казва още Бюрхан Керим.
Останалото чуйте в звуковия файл.
Снимка – Мусагена
Театър "Драмеди" гостува на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов" с едно специално театрално представление на 23 юни. Спектакълът се нарича "Четирите споразумения" и е сценична адаптация по едноименната книга на Дон Мигел Руис. Специалното в случая е, че представлението ще бъде придружено от аудиоописание – с грижа за хората, които..
Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg