Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Никола Бозаджиев, лидерите на време и киното на сетивата

В близост до природата човек не просто става по-добър, той става по-човек. И в този объркан свят, който се опитваме да наместим, все още има изкуство, което цели да ни припомни връзката на човека с корените му и нейната сила. За Никола Бозаджиев това изкуство е киното. Киното на сетивата.

На 23 години Никола вече има филм урок по човечност и човеколюбие, който цял свят оцени. Адаптацията му на "Шибил" спечели 136 награди от 49 държави на 6 континента. 29 от тях отличават лично работата на младия режисьор. Сред наградите е и платиненото "Реми“ за "Най-добър международен филм“, което Никола печели на 21 години. Точно на толкова Стивън Спилбърг взима своето дебютно "Реми“ за късометражния си филм "Амблин", на чието име е кръстено известното му студио.

Съвременният "Шибил" развълнува световната публика с история, която няма равна. И не защото е създадена от Йовков и в същото именно заради това. Филмът предава на зрителите идеята за отдаването и за съвременния страх от него. И изглежда това е универсалната тема на съвременния човек и в днешния свят.

Любовта на Шибил и Рада, която прераства в обич, подтиква зрителят да се вгледа в себе си и да се запита склонен ли е да се врече в любов на друг. Според Никола Бозаджиев темата за сетивността и душата отключва на универсално ниво човека, а чрез сетивата и възкресяването на класиката и темите ѝ можем да се завърнем към корените си. Той е на мнение, че никой не цензурира нашите сетива, ние сами го правим.

Никола започва пътя си в изкуството на 9-годишна възраст, когато заиграва в цирка. Там за първи път обръща внимание на сетивността, която носи в себе си, и започва да я отглежда и подхранва. Участва в различни спектакли, един от които получава и номинация за "Икар". След цирковото изкуство започва работа като асистент режисьор. Накрая обаче киното само го намира. Днес казва, че израстването му всъщност е било именно кино с думи. Снима два късометражни филма почти на шега. На шега и като чист експеримент започва да пише сценария за "Шибил". Вече е на 17, иска да пробва материята и да види как зрителят би реагирал на подобен тип литературен сценарий, който по презумпция е по-близък до публиката. Така стига до бърз курс по кино в Париж. След него започва и да снима "Шибил". По време на работата си по филма записва бакалавър по кино в Лос Анджелис. САЩ обаче се оказват далечни от него. Киното в Америка младият режисьор определя като един футболен отбор, в който, ако искаш да играеш за победа, ще успееш, но ако искаш да поставиш зрителя в вълшебна среда, в която той да открие и познае себе си, не би могъл да постигнеш много. С прозренията си и желанието си да се развива на 20 години представя на българската публика своя "Шибил", и то в рамките на София филм фест. Оттам филмът тръгва по пътя на сърцето и печели зрител след зрител.

Тревогите на Никола обаче са все същите – в изкуството има прекалено много творци, които създават творбите си не за да лекуват публиката с тях, а за самите себе си. Но и убежденията му не се променят, а продължават да се крепят на вярата му в двете Р-та на промяната – Революция и Ренесанс.

Ренесансът, който според него ни е все по-необходим, се намира в киното на сетивата, в което той все по-устремено се развива.

"Това е единственият модел за комуникация в съвременния свят, така че да събудим онази човешка същност, която някак сме потиснали в течение на глобалното и всички проблеми, които ни се струпаха напоследък, не са малко и са във всяка част на света. Единственият начин да излезем от това нещо е да намерим себе си, сетивността си и пътя към душата си. Най-големите творци някога в киното са говорили именно за това. Това са поддържали и това е бил техният житейски път, независимо кой колко е успял да даде и да остави след себе си. В днешния свят обаче киното като че ли се е отдалечило от тази си теза, понеже вричането и отдаването на публиката и комуникацията между хората не е нещо крайно лесно. Но единственият изход към един здрав, функционален и смислен, щастлив свят, в който всеки има своята мисия и тази мисия е свързана с този ренесанс, е да вървим напред и да еволюираме духовно“, казва Никола Бозаджиев.

Ако дебютният му филм е породен от първата любов и цели да постави разграничение между любов и обич, но и тихо да шепти за вричане, то темата, която силно го вълнува сега, е тази за изгубената младост. В усещането за изтичащо време, което кара много млади хора да търсят решение на големи проблеми, за които животът още не ги е подготвил, режисьорът открива нов сюжет за своето кино на сетивата и е твърдо убеден, че не всички млади хора, които се взират в технологиите, се губят в тях, някои всъщност се опитват да намерят истината и да развият собствената си теза за изграждането на бъдещето. Никола вижда едно изгряващо ново поколение, което впечатлява с непримиримостта си.

Всички сме резултат от природата и е добре да знаем, че сме част от света, а не негови собственици, смята младият кинотворец, а лидерите на време са това, от което имаме нужда.

"Във всяко едно направление – култура или каквото и да било, ние трябва да търсим тези лидери вдъхновители, които да бъдат близко до хората, за да могат да помогнат за управляване на времето. Всяка минута да е намерила своята мисия и своето светоусещане. Вече оттам насетне много неща ще започнат да придобиват по-голям ред в нашето ежедневие. В нашите страхове дори, във всички нощни часове, в които се чудим накъде.“

Подробностите Никола Бозаджиев разказва в "Кино с думи". Повече за тезите му, за новите идеи, които иска да разработи, за пътя на съвременния "Шибил" и за киното на сетивата, към което е добре да вървим, чуйте в звуковия файл.

Снимки и видео – "Шибил" (официален канал) и Мартина Кръстева, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Опиянението на чувствата във "Вино от глухарчета"

Спектакълът "Вино от глухарчета" на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" се опитва да дефинира битката между живота и смъртта, между светлината и мрака, между младите и старите. Надяваме се спектакъла да насърчи децата и семействата да говорят повече помежду си, да отнесат видяното със себе си у дома, да искат да открият "машината на времето"..

публикувано на 28.03.24 в 15:35
Рене Карабаш, Мари Врина, Захари Карабашлиев (от ляво надясно)

Българска литературна инвазия във Франция

Българските книги звучат на френски език и присъстват в литературния живот на Франция. Париж, Страсбург, Лион – това е пътят на литературния тур, който в момента осъществява преводачът Мари Врина заедно с писателите Захари Карабашлиев, Рене Карабаш и Ангел Игов по инициатива на Българския културен институт в Париж. В тура участва и преведеното на..

публикувано на 28.03.24 в 12:50

Поредицата "Земното минало" и екранизацията като превод

Научнофантастична трилогия, която пренася читателя от Културната революция в Китай до невъобразимо далечното бъдеще – това е поредицата "Земното минало" на Лиу Цъсин. Всеки, който вече е чел трилогията, се е сблъскал с въображаеми, но дълбоки научни теории и с големи въпроси за човечеството и хуманността. В "Нашият ден" гост е преводачът от..

публикувано на 28.03.24 в 11:25

Уважаеми зрители, Тодор Чапкънов!

Ако погледнем филмографията на Тодор Чапкънов, ще видим редом до името му да стоят над 20 филма и сериала, като сред тях е и един от най-големите нидерландски екшъни през последните години – " Черният лотос " . Могат да бъдат прибавени и още близо 50 продукции, в които участва като първи асистент или секънд юнит, тук са включени филми като "..

публикувано на 28.03.24 в 11:11

Милан Кундера: Автор, който не оставя нищо на случайността

Наближава рожденият ден на Мѝлан Ку̀ндера , който е на 1 април. Той е чешки писател, който през 1975 година напуска родината си и се заселва във Франция. Автор е на книги, както на чешки, така и на френски език.  Най-известните сред тях включват "Шегата" (1967), "Книгата за смеха и забравата" (1979) и "Непосилната лекота на битието" (1984)...

публикувано на 28.03.24 в 10:04