Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арменският геноцид – 108 години болка

Снимка: архив

"Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей."

Няма българин, който да не познава това стихотворение на Яворов. Няма и арменец у нас, който да не го знае... Така поетът е усетил мъката и болката на жертвите на арменския геноцид, спасили живота си и намерили прием в България.

Днес светът отбелязва 108-годишнина от трагичните събития. Какъв е днешният разказ за това масово изтребление и как арменската общност у нас отбелязва този ден; какви са кодовете, скрити в кръвта на потомците и за какво нашепва тя в родовата им памет. За всичко това в студиото разговаряме с Вартануш Топакбашян.

Големите страдания и многото смърт, развихрила се пред очите им, е направила оцелелите от арменския геноцид състрадателни и великодушни хора, които са внимавали да не предадат на потомците  си болката от преживяното. "Мога да откроя арменски очи измежду хиляди други. В тях има кодирана тъга, болка, особена емоция… Моята баба, която единствена от предците си познавам, никога не ми е разказвала за това. Отрязваше ме с остър тон и махване на ръка и думите, че това не е за деца. Тя не искаше децата да живеят с тази виктимизация, с тази драма, която е минала през сърцето ѝ…" – разказва Ванухи Аракалян, председателка на варненския Административен съд. Чуйте целия разказ в звуковия файл.

Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ, изработен от Хари Арабян
Потомък на спасили се в България арменци е и известния скулптор Хари Арабян. Той е автор на два значими паметника в Бургас – единият посветен на жертвите на Арменския геноцид, а другият - на Майка Армения. "Има в кръвта кодове, които говорят и не ти позволяват да забравиш Но светът е голям и красив. Навсякъде има красиви места, история и човешки съдби… Понякога подхождаме с предразсъдъци. В един момент сме влюбени в някакви клишета.  Но трябва да се уважават всички, ние сме хора навсякъде с едни и същи страсти и стремежи и колкото повече споделяме това, толкова животът ще бъде по-хубав" – казва Хари Арабян. Чуйте какво още "кодовете на родовата му кръв говорят" и какво му нашепват за някогашното, а и за днешното време.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05