Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арменският геноцид – 108 години болка

Снимка: архив

"Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей."

Няма българин, който да не познава това стихотворение на Яворов. Няма и арменец у нас, който да не го знае... Така поетът е усетил мъката и болката на жертвите на арменския геноцид, спасили живота си и намерили прием в България.

Днес светът отбелязва 108-годишнина от трагичните събития. Какъв е днешният разказ за това масово изтребление и как арменската общност у нас отбелязва този ден; какви са кодовете, скрити в кръвта на потомците и за какво нашепва тя в родовата им памет. За всичко това в студиото разговаряме с Вартануш Топакбашян.

Големите страдания и многото смърт, развихрила се пред очите им, е направила оцелелите от арменския геноцид състрадателни и великодушни хора, които са внимавали да не предадат на потомците  си болката от преживяното. "Мога да откроя арменски очи измежду хиляди други. В тях има кодирана тъга, болка, особена емоция… Моята баба, която единствена от предците си познавам, никога не ми е разказвала за това. Отрязваше ме с остър тон и махване на ръка и думите, че това не е за деца. Тя не искаше децата да живеят с тази виктимизация, с тази драма, която е минала през сърцето ѝ…" – разказва Ванухи Аракалян, председателка на варненския Административен съд. Чуйте целия разказ в звуковия файл.

Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ, изработен от Хари Арабян
Потомък на спасили се в България арменци е и известния скулптор Хари Арабян. Той е автор на два значими паметника в Бургас – единият посветен на жертвите на Арменския геноцид, а другият - на Майка Армения. "Има в кръвта кодове, които говорят и не ти позволяват да забравиш Но светът е голям и красив. Навсякъде има красиви места, история и човешки съдби… Понякога подхождаме с предразсъдъци. В един момент сме влюбени в някакви клишета.  Но трябва да се уважават всички, ние сме хора навсякъде с едни и същи страсти и стремежи и колкото повече споделяме това, толкова животът ще бъде по-хубав" – казва Хари Арабян. Чуйте какво още "кодовете на родовата му кръв говорят" и какво му нашепват за някогашното, а и за днешното време.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Атанас Мангъров

Защо сами си го причиняваме?

Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..

публикувано на 09.05.25 в 10:47

Съчетаването на архитектурно наследство и спорт е тема на международна среща в УАСГ

В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..

публикувано на 09.05.25 в 10:15

Даниел Симеонов: Изкуството е изключително важно за развитието на всеки млад човек

Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..

публикувано на 08.05.25 в 16:25

Кой дърпа конците

Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..

публикувано на 08.05.25 в 08:20
Проф. Веселин Дафов

Проф. Веселин Дафов за религията в училище: Допусна се хора да се карат за нещо, което не знаем какво е

Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..

публикувано на 07.05.25 в 09:32