"Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей."
Няма българин, който да не познава това стихотворение на Яворов. Няма и арменец у нас, който да не го знае... Така поетът е усетил мъката и болката на жертвите на арменския геноцид, спасили живота си и намерили прием в България.
Днес светът отбелязва 108-годишнина от трагичните събития. Какъв е днешният разказ за това масово изтребление и как арменската общност у нас отбелязва този ден; какви са кодовете, скрити в кръвта на потомците и за какво нашепва тя в родовата им памет. За всичко това в студиото разговаряме с Вартануш Топакбашян.
Големите страдания и многото смърт, развихрила се пред очите им, е направила оцелелите от арменския геноцид състрадателни и великодушни хора, които са внимавали да не предадат на потомците си болката от преживяното. "Мога да откроя арменски очи измежду хиляди други. В тях има кодирана тъга, болка, особена емоция… Моята баба, която единствена от предците си познавам, никога не ми е разказвала за това. Отрязваше ме с остър тон и махване на ръка и думите, че това не е за деца. Тя не искаше децата да живеят с тази виктимизация, с тази драма, която е минала през сърцето ѝ…" – разказва Ванухи Аракалян, председателка на варненския Административен съд. Чуйте целия разказ в звуковия файл.
Потомък на спасили се в България арменци е и известния скулптор Хари Арабян. Той е автор на два значими паметника в Бургас – единият посветен на жертвите на Арменския геноцид, а другият - на Майка Армения. "Има в кръвта кодове, които говорят и не ти позволяват да забравиш Но светът е голям и красив. Навсякъде има красиви места, история и човешки съдби… Понякога подхождаме с предразсъдъци. В един момент сме влюбени в някакви клишета. Но трябва да се уважават всички, ние сме хора навсякъде с едни и същи страсти и стремежи и колкото повече споделяме това, толкова животът ще бъде по-хубав" – казва Хари Арабян. Чуйте какво още "кодовете на родовата му кръв говорят" и какво му нашепват за някогашното, а и за днешното време.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
