Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Запознайте се с бъдещето на фестивала "Сай Хай"

Националният фестивал "Сай Хай" е тази неделя, 11 юни в Биологическия факултет на СУ

За какво ми е да го уча това – е един от крайъгълните въпроси в образованието. Много фактология, много теория, малко връзка с практическото и това в един бързо променящ се свят, в който информацията буквално извира отвсякъде.

"Сай Хай" е извънкласна форма, която запознава децата с практическото приложение на научния подход, стимулира ги да прилагат знанията, които научават в училище, четат в учебниците, към реалния свят, към реални проблеми, реални неща, които са важни за тях, и с това прави науката по-достъпна и практически приложима.

Научният фестивал "Сай Хай Фест" се провежда в рамките на проект "Еко Шампиони". Той се изпълнява от фондация "Сай Хай", гр. София в партньорство с фондация "ХАЛО 2019", гр. Хасково, сдружение "Враца софтуер общество", гр. Враца и Forandre verden (Change the world), Норвегия с финансовата подкрепа на фонд "Активни граждани България".

За тазгодишното издание на фестивала учениците от клубовете "Еко Шампиони" от 5 града в страната са преминали през иновативна образователна програма, която съчетава използването на научен подход и генерирането на решения на местни екологични проблеми.


Цел на програмата е ученето да се случва чрез преживяване и да е водено от естественото любопитство на учениците. С подкрепата на преподаватели и под ръководството на ментори от научните среди, учениците, включени в програмата проучваха, експериментират и създават различни прототипи.
В рамките на фестивала те ще представят резултатите от своята работа.

Посетителите на фестивала ще имат възможност да гласуват за отбор – победител, да се запознаят с образователната STEM програма, да открият съмишленици и нови партньори.

Чуйте разговора с една от основателките на фондация "Сай Хай" Ренета Богданова.

Снимки: ФС на фестивала "Сай Хай"
По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Смирненски като емблема на противоречивата българска история

125 години от рождението и 100 години от смъртта на едно от най-талантливите български пера – роденият в Кукуш Христо Измирлиев. Разсъждаваме за историята на страната, видяна в огледалото на творчеството, но и на живота на нашите класици. Често те са придърпвани за идеологическа употреба, често след това – компенсаторно отричани с обратен знак...

публикувано на 21.09.23 в 10:35

За положителната сила на отрицателната частица "не"

Колко хубава дума е "независимост", назоваваща едно така желано и така рядко постигано състояние. А даваме ли си сметка, че голямата магия на думата, а оттам и на състоянието, се крие в най-малката ѝ съставна част – отрицателната частица "не", показваща, че бремето на зависимостта е отречено и отхвърлено.   Обикновено никой не обича да чува "не" – то..

публикувано на 20.09.23 в 15:35

Имат ли алтернатива санкциите, за да цари ред и спокойствие в клас

Освен че показват силно разминаване със съвременната педагогическа мисъл и практики, периодично отправяните призиви за въвеждане на строги санкции за "ученици агресори и родители без родителско призвание" от страна на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" може да дадат повод и за по-сериозно обсъждане на проблема с насилието в училище...

публикувано на 18.09.23 в 12:20

С посланика ни в Алжир до родния град на Камю и Ив Сен Лоран

Нейно превъзходителство Марияна Бояджиева е извънреден и пълномощен посланик на България в Алжир. Тя е дипломат от кариерата с опит в мисиите ни в Италия и Франция. Макар да е сравнително отскоро в столицата Алжир, Марияна отлично знае, че страната е сред световните лидери по залежи и износ на природен газ и нефт, ключов енергиен доставчик за ЕС...

публикувано на 17.09.23 в 10:35

110 години след разорението на тракийските българи

"Разорението на тракийските българи" е забележителен труд на професор Любомир Милетич, в който ученият добросъвестно документира трагичните обстоятелства около прогонванията с елемент на геноцид на нашите сънародници от одринска и беломорска Тракия през 1913 г. след Междусъюзническата война. В понятието "разорение", наложено от Любомир Милетич в..

публикувано на 14.09.23 в 11:50