Годишен доклад на институт "Ройтерс" за изследване на журналистиката предизвика разнопосочни реакции, както и оставката от Консултативния му съвет на Мария Реса, Нобелов лауреат за мир, заедно със съоснователя на "Новая газета" Дмитрий Муратов.
Кои са проблемите, свързани с доклада? Вярно ли е общото впечатление, че в изследването се описва цялостна картина за състоянието на медиите в определена държава?
Какво не взема предвид докладът, когато прави своята оценка? Можем ли да твърдим, че той е признание за деформирана картина на медиите? Или?
Коментар в "Мрежата" прави Петър Карабоев, зам. главен редактор на в. "Дневник".
Как докладът беше употребен в България
"В България беше злоупотребено с доклада, защото той беше използван да се изтъкват определени медии и медийни групи за това колко много хора ги четат и как ги харесват, че са изключително популярни и т.н., което е спорно в няколко посоки, но е показателно за две неща.
Едното е дали наистина се нуждаете от легитимация, от някакъв авторитет, който идва от институт на Ройтерс, намиращ се в Оксфордския университет и използвал някакво спорно онлайн проучване?
И второ – не мислите ли, че наистина сериозният разговор трябва да е съвсем друг и той започва от това, че огромна част от българите, говорим за 70-80%, казват, че не вярват на новините и на медиите в България? И в това тясно пространство, което остава (и тук ще цитирам доклада, че само 28% от анкетираните казват, че имат доверие на новините в България и на медиите, приблизително същия резултат съм виждал в друг доклад, който излезе преди месец на института GLOBSEC – там 31% от българите казаха, че имат доверие в медиите в България) започваме да правим някакво боричкане и някакви борби кой е по-голям юнак в цялата тази работа, вместо да се опитаме да замълчим и да си зададем абсолютно други въпроси.
И на трето място ще добавя, че е любопитно, че в развитите общества, където, разбира се, също има много сходни процеси и проблеми, дезинформация, недоверие към основните новинарски източници, новинарските издания поставиха акцента върху нещо друго и то е, че все повече хора и особено тези до 30-годишна възраст, умишлено избягват, целенасочено избягват четенето на новини, а много млади семейства ползват телевизора само като мултимедийна платформа. Оттук започва разговорът за проблема с този доклад , а именно използваната методология в него.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – в. "Дневник"
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg