Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Евреи и българи – историята на едно съвместно живеене

Спасители и спасени

Валидирана пощенска марка по повод 80-годишнина. Автор Сергей Петросенко.
Снимка: Мони Франсес, архив в. Еверйски вести

Четвъртият епизод от поредицата "Евреи и българи – историята на едно съвместно живеене" е посветена на най-красивата част от тъжната история на Втората световна война. Историята е красива, защото разказва как българите са помагали на своите приятели, съседи, колеги и даже непознати евреи в годините, в които в България е в сила ЗЗН (Закон за защита на нацията) и да бъдеш състрадателен, т.е. да заставаш срещу законите на държавата, никак не е било безопасно. В Яд Вашем, израелския институт за паметта на Холокоста, Праведниците на света от България са 20 на брой. На практика незабравените от евреите лица на спасението са много повече. Ще ви разкажем три вълнуващи истории.

Преди близо 20 години присъствах на церемонията, по време на която тогавашният посланик на Държавата Израел в България връчи на д-р Санта Костова документа, с който нейният баща, д-р Атанас Костов, бе удостоен със званието Праведник на света. По време на войната д-р Атанас Костов е областен лекар в град Скопие и спасява от депортация 57 македонски евреи-лекари и семействата им. За Праведницата на света Станка Стойчева свидетелства Меги Ахилел. Разговорът ми с нея е направен през 2004 година, когато Станка, посмъртно получава високото звание. Със Сами Биджерано се запознах години по-късно, когато той беше дошъл в България да търси наследниците на спасителя на неговото семейство – Илия Гуторанов от Враца. Сами Биджерано не се е отказал да направи възможното Илия Гуторанов да стане следващия български Праведник на света, защото това е част от историята на едно съвместно живеене на евреи и българи, в което доброто и светлото е пример, който трябва да се разказва.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10