Три години след локдауните, Ковид епидемията ни се струва като лош сън, а темата за пандемията е изтикана към периферията на общественото внимание. Истината обаче, е че постковид състоянията са сред нас и не бива да се подценяват. Над 200 симптома отпращат към постковид, сред тях екстремна умора, "мозъчна мъгла", затруднена концентрация или запомняне.
Постковид може да трае месеци и дори години. Някои от най-честите и упорити симптоми на постковид лесно се разпознават. Много хора изпитват когнитивна дисфункция под формата на затруднения със запаметяването, вниманието, съня и настроението. За други причината изглежда, че е повече в тялото, отколкото в мозъка, като, например, болка и неразположение след физическо усилие, умора и изтощение дори след леки упражнения.
Науката няма консенсус по отношение на постковид. Изследователи и лекари работят упорито, за да разберат какво включва пост-ковидния синдром и как да го лекуват. Сигурно е, че изисква холистичен подход защото не се знае къде са най-големите увреждания - неврологични, автоимунни или свързани с увреждане на кръвоносните съдове.
Не бива да се подценяват и симптомите, засягащи душевното здраве като тревожност и депресия, а и справянето с останалите симптоми в дългосрочен период може да доведе до емоцинален срив, още повече, ако е свързано и с нарушен и некачествен сън.
"Постковид не е само медицински проблем - изтъква д-р Павлина Михайлова - борбата с него предполага да се обединим не само като лекари, но и като общество."
Д-р Павлина Михайлова е председател на сдружение "Лечение на Ковид-19 с реконвалесцентна плазма", журналист, пътешественик и доброволец. След изготвянето на протокол за лечение на Ковид-19 с реконвалесцентна плазма, сдружението се занимава с подход за лечение на постковид и поддържа телефон за консултации и съвети.
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
