Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

9 август 378 година – начало на края на Рим

Саркофагът „Grande Ludovisi“ с бойна сцена между римски войници и германци.
Снимка: Wikipedia

Прочутата битка, при която легионите на Рим, водени от император Валент, са разбити от готите при Адрианопол, предопределя по нататъшния ход на историята и на Балканите, и в Европа, че и в света.

На 9 август готските пълчища, водени от вожда им Фритигерн, срещнали римляните близо до днешен Одрин, на десетина километра северно, ако се съди по оставеното ни от историците Амиан Марцелиан и Павел Орозий.

Римляните изгубили сражението, а много историци смятат, че това бележи края на Античността, както и предстоящия крах на една от най-великите империи в историята – Римската. Император Валент бил ранен и отнесен в близка до сражението вила, където по-късно намерил смъртта си, защото готите запалили вилата. Има хипотеза, че тази вила е днешната Армира край българския Ивайловград.

За сражението, за краха на империята и за Армира като възможен гроб на император Валент говорим с културолога и журналиста Тони Николов, с археолога и историка Ивайло Кънев, правещ разкопки по тези места, и с българския историк Христо Димитров, консултант в Кралския музей на Онтарио, Торонто. Христо Димитров сравнява въпросната битка с тази на Владислав Варненчик десетина века по-късно, и търси причината за разгрома на християнските армии в тщеславието на водачите им.

Ивайло Кънев разказва защо хипотезата за гибелта на Валент във вила Армира му се струва правдоподобна, макар да признава, че няма категорични доказателства за това. Тони Николов говори за принципите на строеж и съществуване на империите и по-специално на Римската, и обръща внимание на тяхната притегателност за всякакви варвари отвъд границите им, но и указва на тяхната "крехкост" в периоди на упадък.

Повдигат се и въпроси като значение на битката във военно-стратегически аспект за историята по-нататък, за приноса на нововъведения като металните стремена за конете, и изобщо – за значението на конницата и обособяване на рицарството през Средновековието, като резултат и на това сражение.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Неустоимото привличане на езика и смелостта да му се отдадеш

"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може.", пише проф. Александър Кьосев в предговора, като ни подготвя за среща с нестандартно четиво, в което се убеждаваме сами, прелиствайки страниците му. Трудно е да се определи жанрово, още по-малко възможно е да се открие системността, присъща на едно научно изследване...

публикувано на 18.06.25 в 18:28

Билковите пури са един от методите на лечение в китайската медицина

Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..

публикувано на 18.06.25 в 16:15
Акад. Атанас Атанасов

Тепърва ще влизаме в същността на дълголетието

"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...

публикувано на 17.06.25 в 16:30
Участниците в Международната научна конференция

30 години катедра "Славистика" във Великотърновския университет

По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика. Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати..

публикувано на 17.06.25 в 10:10
Доц. Иван Держански

Математиката в езика и езикознанието и сто начина да кажем 58

Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..

публикувано на 16.06.25 в 17:39