Мобилността, иначе казано възможността на хората да пътуват и да пребивават в различни точки на държавата, континента или света, е една от отличителните особености на съвременната епоха. И без да си припомняме знаменития пример с овчаря на Драгалевския манастир, който цял живот пасъл овцете си и гледал към София без нито веднъж да я посети, е достатъчно да се сетим собствените ни прабаби и прадядовци колко често и по какви поводи са пътували и за какви приключения по време на път са разказвали. Говорим за масовия случай, а иначе скиталци и пътешественици винаги е имало, а техните истории са се разказвали за удивление и поука на слушателите.
Така или иначе нещата много са се променили, за разлика от думите, които продължаваме да използваме също като хората далеч преди нас. Това не значи, че самите думи са останали недокоснати от времето. Само за сравнение, ако в старобългарския език думата „път“ се е употребявала с шест значения, в съвременния ни книжовен език те са поне осемнайсет. Затова пък повечето от наименованията за път, пътуване и пътник и много от колоритните изрази с тяхно участие са останали само в диалектите и литературата. Както обаче е установено, дори да не използваме тези езикови „вкаменелости“, не е трудно да се досетим какво означават и кога се употребяват, е, в повечето случаи…
Как са се наричали пътят, пътуването и пътуващият човек и с какви представи и вярвания са свързани многобройните изрази, свързани с пътя, част от които са живи и все още използваме разказва в предаването "За думите" доц. Марияна Витанова от Секцията по етнолингвистика на Института за български език.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Книгата " Европейско кино за нетрадиционалисти – кинорежисьорите "ЗА" дъгата" с автор Елица Матеева се занимава с филми със специфична тематика,..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната..
Хоров проект под наслов "Ирландска благословия" събра публиката на официална премиера в Дом-паметника "Йордан Йовков“ в Добрич. Авторската хорова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg