Колко хубава дума е "независимост", назоваваща едно така желано и така рядко постигано състояние. А даваме ли си сметка, че голямата магия на думата, а оттам и на състоянието, се крие в най-малката ѝ съставна част – отрицателната частица "не", показваща, че бремето на зависимостта е отречено и отхвърлено.
Обикновено никой не обича да чува "не" – то ни плаши, разочарова или ядосва, кара ни да се чувстваме отхвърлени, неоценени, маловажни. Защо тогава липсата му в общуването ни напряга и в крайна сметка ни кара да сме предпазливи и дори подозрителни, а хората, които не умеят да казват "не", ни създават повече неудобства, отколкото тези, които ясно и категорично произнасят така неприятното иначе "не".
Излиза, че недолюбваното отрицание ни е необходимо, полезно и ценно като израз на нашето себеутвърждаване и отстояване на личните граници, но и като сигурност и почтеност в отношенията ни с другите.
Научаваме ли се да казваме "не" или то е естествена част от израстването ни като автономни същества, която, ако не се потисне и отхвърли в ранните години, по-нататък ни предпазва от посегателства и злоупотреби с личността ни. Какво означава детското "не", прекаленото или липсващо родителско "не", има ли разлика между мъжкото и женското "не". Можем ли да се научим да заявяваме себе си, ако тази възможност не ни е била дадена в първите години от живота ни. С тези въпроси се обръщаме към Венета Младенова – психолог и психотерапевт.
Чуйте интервюто в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
