Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нобеловите награди за физика и българския принос

Снимка: nature.com

Нобеловата награда за физика за 2023 г. беше присъдена на Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юлие "за експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята".

"Вече можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава възможност да разберем механизмите, управляващи електроните. Следващата стъпка ще бъде тяхното използване. Тези постижения разкриват пътя към потенциални приложения в много различни области, простиращи се от електрониката до медицинската диагностика", се казва в мотивите за награждаването на тримата учени от Нобеловия комитет.

Ако наносекундата е милиардна част от секундата, то атосекундата е 1×10⁻¹⁸ от секундата, или иначе казано, отнесена към секундата една атосекунда е това, което е една секунда за около 31,71 милиарда години.

Сред приносните изследвания на атосекундните светлинни импулси е работата на проф. Иван Христов, един от най-добрите учени в света, съгласно международната класация, изготвяна от изследователи от Станфордския университет. През 1996 г. проф. Христов докладва на международна конференция и в последствие публикува статия с ключов резултат. Към момента публикацията на проф. Христов и съавтори има над 800 цитирания в световната литература.

За приноса на проф. Христов разказва чл.-кор. проф. дфзн Александър Драйшу, водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси) и създател на първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Неустоимото привличане на езика и смелостта да му се отдадеш

"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може.", пише проф. Александър Кьосев в предговора, като ни подготвя за среща с нестандартно четиво, в което се убеждаваме сами, прелиствайки страниците му. Трудно е да се определи жанрово, още по-малко възможно е да се открие системността, присъща на едно научно изследване...

публикувано на 18.06.25 в 18:28

Билковите пури са един от методите на лечение в китайската медицина

Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..

публикувано на 18.06.25 в 16:15
Акад. Атанас Атанасов

Тепърва ще влизаме в същността на дълголетието

"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...

публикувано на 17.06.25 в 16:30
Участниците в Международната научна конференция

30 години катедра "Славистика" във Великотърновския университет

По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика. Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати..

публикувано на 17.06.25 в 10:10
Доц. Иван Держански

Математиката в езика и езикознанието и сто начина да кажем 58

Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..

публикувано на 16.06.25 в 17:39