Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нобеловите награди за физика и българския принос

Снимка: nature.com

Нобеловата награда за физика за 2023 г. беше присъдена на Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юлие "за експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята".

"Вече можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава възможност да разберем механизмите, управляващи електроните. Следващата стъпка ще бъде тяхното използване. Тези постижения разкриват пътя към потенциални приложения в много различни области, простиращи се от електрониката до медицинската диагностика", се казва в мотивите за награждаването на тримата учени от Нобеловия комитет.

Ако наносекундата е милиардна част от секундата, то атосекундата е 1×10⁻¹⁸ от секундата, или иначе казано, отнесена към секундата една атосекунда е това, което е една секунда за около 31,71 милиарда години.

Сред приносните изследвания на атосекундните светлинни импулси е работата на проф. Иван Христов, един от най-добрите учени в света, съгласно международната класация, изготвяна от изследователи от Станфордския университет. През 1996 г. проф. Христов докладва на международна конференция и в последствие публикува статия с ключов резултат. Към момента публикацията на проф. Христов и съавтори има над 800 цитирания в световната литература.

За приноса на проф. Христов разказва чл.-кор. проф. дфзн Александър Драйшу, водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси) и създател на първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 доц. Еленко Попов

Лекари от ИСУЛ с иновативно проучване за напреднал рак на простатата

Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..

публикувано на 05.09.25 в 17:00

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще

В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..

публикувано на 03.09.25 в 16:35

Регионален исторически музей Бургас: Историческата експозиция

Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век.  Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..

публикувано на 01.09.25 в 16:03
Невяна Троянска

На полуостров Юкатан в Мексико пирамидите на маите са навсякъде

Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..

публикувано на 31.08.25 в 12:35

Регионален исторически музей Бургас: Етнографската сбирка

Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..

публикувано на 29.08.25 в 12:15