Нобеловите награди за физика и българския принос

Нобеловата награда за физика за 2023 г. беше присъдена на Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юлие "за експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята".

"Вече можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава възможност да разберем механизмите, управляващи електроните. Следващата стъпка ще бъде тяхното използване. Тези постижения разкриват пътя към потенциални приложения в много различни области, простиращи се от електрониката до медицинската диагностика", се казва в мотивите за награждаването на тримата учени от Нобеловия комитет.

Ако наносекундата е милиардна част от секундата, то атосекундата е 1×10⁻¹⁸ от секундата, или иначе казано, отнесена към секундата една атосекунда е това, което е една секунда за около 31,71 милиарда години.

Сред приносните изследвания на атосекундните светлинни импулси е работата на проф. Иван Христов, един от най-добрите учени в света, съгласно международната класация, изготвяна от изследователи от Станфордския университет. През 1996 г. проф. Христов докладва на международна конференция и в последствие публикува статия с ключов резултат. Към момента публикацията на проф. Христов и съавтори има над 800 цитирания в световната литература.

За приноса на проф. Христов разказва чл.-кор. проф. дфзн Александър Драйшу, водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси) и създател на първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.