Нобеловата награда за физика за 2023 г. беше присъдена на Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юлие "за експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята".
"Вече можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава възможност да разберем механизмите, управляващи електроните. Следващата стъпка ще бъде тяхното използване. Тези постижения разкриват пътя към потенциални приложения в много различни области, простиращи се от електрониката до медицинската диагностика", се казва в мотивите за награждаването на тримата учени от Нобеловия комитет.
Ако наносекундата е милиардна част от секундата, то атосекундата е 1×10⁻¹⁸ от секундата, или иначе казано, отнесена към секундата една атосекунда е това, което е една секунда за около 31,71 милиарда години.
Сред приносните изследвания на атосекундните светлинни импулси е работата на проф. Иван Христов, един от най-добрите учени в света, съгласно международната класация, изготвяна от изследователи от Станфордския университет. През 1996 г. проф. Христов докладва на международна конференция и в последствие публикува статия с ключов резултат. Към момента публикацията на проф. Христов и съавтори има над 800 цитирания в световната литература.
За приноса на проф. Христов разказва чл.-кор. проф. дфзн Александър Драйшу, водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси) и създател на първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
