Владимир Митев, журналист от Румънската секция на БНР, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" по какво си приличат и различават румънските и българските медии, както и случилото се с главния редактор на "Gazeta Sporturilor" Каталин Цепелин.
"В няколко посоки може да са коментарите, но, първо, бих искал да припомня един документален филм "Колектив", който беше номиниран за "Оскар", който е филм за успехите на румънската разследваща журналистика. В този филм медията, която прави големи разкрития за нарушения в болници с дезинфектанти, довели до смъртни случаи, е "Gazeta Sporturilor". Това е вестникът, който сега е в центъра на нашето внимание заради натиска върху главния му редактор и неговото уволнение, след като отказа да се подчини на мениджърския екип и да им предостави предварително статии на вестни, свързани с бизнеса с хазарт.
Това е важен контекст, защото очевидно журналистите от "Gazeta Sporturilor" и "Libertatea", двете издания, които са в една медийна група, имат самочувствие, че правят наистина добра журналистика. Имат разследващи екипи и "Libertatea" е изданието с най-голям тираж в Румъния. Явно по тази причина те не могат да правят компромиси с професионалните си стандарти.
От друга страна, в Румъния, както и у нас, много настъпват хазартните компании и са сред най-големите рекламодатели. Именно покрай това се завърта и самият казус с главния редактор на "Gazeta Sporturilor". От него са поискали да предостави на мениджмънта – швейцарско-български – данни, свързани с хазартния бизнес. Той отказва да го направи, защото явно е смятал, че тази информация ще достигне до хазартните компании и ще бъде модифицирана по някакъв начин. На тази база е конфликтът.
Мениджърите казват, че твърденията на журналистите са неверни. На свой ред журналистите и главният редактор Каталин Цепелин твърдят, че е имало опит за намеса в тяхната дейност.
Струва ми се, че журналистите са постъпили правилно, защото в една медия е нормално журналистите да имат контрола върху редакционната политика. Те вероятно са знаели какво ще се случи, ако допуснат да сверяват публикациите си с мениджмънта. Те не пропускат да кажат, че и преди е имало такива казуси в работата им. Разбира се, има много контекст и подробности, които трябва да се преценяват, когато се оценява такава ситуация, но аз мисля, че журналистите там знаят какво правят."
По какво се различават румънските медии от българските
"Както чухме от Юлия Рошу, има доста общи проблеми между българските и румънските медии. Например SLAPP делата, а и друг вид натиск, включително партийното финансиране, за което самите румънски журналисти говорят често. Как субсидиите за партиите достигат до медиите, в смисъл, че се купува влияние по този начин. И много медии престават да бъдат критични към партиите, които ги финансират под някаква форма. Има и доста различия. Например в Румъния има много по-развита разследваща журналистика. Прави впечатление, че в самото общество има търсене и желание да се подкрепят журналисти и медии, които развиват такава журналистика. Един хубав пример е "Рекордер" – медия, която прави много сериозни разследвания и се финансира от самите читатели. Което гарантира независимостта ѝ."
Кой пази журналистите от натиск в Румъния
"Моето усещане е, че това е обществото. Освен това там няма такова голямо разделение между самите медии, каквото има у нас. У нас самите журналисти си лепят различни етикети. В Румъния има повече уважавани от гражданите журналисти и може би това им дава самочувствие, заедно с голямата подкрепа на обществото. Това става през труда им, те защитават името си с труда си. Ако журналистите са честни с публиката си, ако показват ясно какви са границите на тяхното знание и в същото време имат кураж да поставят в дневния ред трудни и неудобни теми, това не може да не спечели доверие. Защото доверието е основният проблем за много журналисти. Просто медиите в Румъния имат голямо значение и влияние върху обществото, поне тези, които са уважавани. Те просто имат публика. Не съм сигурен до каква степен нашите медии имат лоялна, отдадена публика. Явно румънските граждани са по-способни да избират и преценяват."
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
