В метрото сте. Влакът се движи бързо, неусетно почти. Има хора пред вас, до вас, навсякъде около вас. Денят си върви, но времето всъщност е спряло, защото всички са взрени в телефоните си. Животът уж е тук и сега и е за живите, а няма човек, който да не е застинал в една поза – леко приведен към екрана, с пръст, който скролва до неузнаваемост. Дали има значение каква информация всъщност преминава през съзнанието вече дори не е ясно, важното е да минава.
Слушаме, гледаме, четем, научаваме, убеждаваме се, работим, забавляваме се, пазаруваме, пътуваме, общуваме, обичаме, живеем онлайн и никой не може да отрече това. И не само в метрото е така. Защото и още преди очите ни да са се огледали в новия ден, вече сме с телефоните. Навсякъде. Някои проучвания сочат, е 80% от хората правят именно това ранно сутрин – ровят се в телефоните си, за да видят пропуснали ли са нещо.
Ако за миг обаче излезем от екрана, ще разберем, че времето – колкото и относително да е това понятие – може да бъде оползотворено много по-смислено, а дори и красиво, стига просто да е очи в очи с другите. Не можем да виним пандемията за това, тя само ускори процеса. И развитието на технологиите не е виновно, то е неизбежно и има колкото минуси, толкова и плюсове. Вината си е в нас – хора сме и сме податливи към зависимости. А тази от онлайн изживяването ще се окаже несравнима. Всеки иска живот като в социална мрежа, особено младежите, към които е насочена неедна кампания. И все пак една се озова в полезрението на "Какво се случва“ – тази на сдружение "ПроБудник", която ще бори онлайн зависимостите с обучения, работилници, игри и концерти в девет града в страната. Част от нея е и фестивалът, който се проведе в София на 9 и 10 ноември.
Проблемите в съвременната онлайн среда отдавна не са броят на пръсти и затова трябва да се стремим към баланс в нея. Да не я признаваме, отдавна не е решение. Нека разцъкваме със своите хора вместо с непознати в безсмислени чатове, нека скролваме из града вместо онлайн, нека казваме "Хей, ти!“ вместо хейт. Към всичко това подтиква кампанията "Излез от екрана". Тя отправя призив към младите хора да градят устойчиви умения за справяне с онлайн зависимостта. За целта ще трябва да се замислят колко време прекарват в интернет, какви са алтернативите на времето, прекарано в мрежата, да се завърнат назад към времето, когато не е имало интернет и да направят разлика между фалшивите новини и медийната грамотност. Това, разбира се, не е никак малко. Напротив, съществено е. Защото една от най-разпространените зависимости на XXI век може да ни отнеме идентичността много преди да ни даде такава.
"За разлика от много други зависимости, тази някак много неусетно се промъква в живота ни и в много по-късен етап може да се диагностицира. До голяма степ много малко хора могат да се самоопределят като зависими, защото смятат, че дигиталните устройства всъщност подпомагат и улесняват ежедневието. Но съм сигурна, че не всеки от нас им нужда да ходи дори в тоалетната с телефона си и да следи постоянно – ако мога да използвам чуждица – фийда на социалните мрежи или да се вълнува от всяко харесване. Лошото за младите хора е, че изолацията по време на коронавируса наложи дигитално образование, което всъщност се бърка докъде дигиталните технологии и тяхната роля в подкрепа на учените и на усъвършенстването всъщност е времето, което прекарваме в глупости пред екрана. Едно произволно скролване, едно постоянно търсене на излишни неща или гледане на непотребни картинки. Дори вниманието върху определена информация в социалните мрежи се задържа по-малко от една секунда. Човек се отегчава и просто има нужда от това постоянно скролване пред екрана“, обясни Ваня Нотева от сдружение "ПроБудник", което организира кампанията „Излез от екрана“.
Според нея онлайн зависимостта е резултат на това, че дигиталната култура превзема ежедневието ни. Разцъкването в социалните мрежи – този много уютен параван, зад който се чувстваме смели и различни от действителното ни Аз – всъщност е компенсаторен механизъм.
Проектът "Излез от екрана", който е финансиран от Министерството на младежта и спорта, е продължение на предишния, организиран от сдружението - „Не вярвай на очите си!“ и се фокусира върху това да изгради умения в младите хора да разпознават определени рискове от тази зависимост и сами да достигнат до изводите за неизползваните ресурси могат да им поднесат живите преживявания. Идеята е да натрупат увереност в себе си и личността си извън онлайн средата.
"Ние не искаме да кажем, че дигиталните технологиите и телефоните им са вредни, искаме да кажем, че балансът е всичко“ – добавя Ваня Нотева. – "По-скоро ние се противопоставяме на това безсмислено цъкане, скролване и на безсмисленото вторачване и взиране в телефона в ситуации, които много често ощетяват преживяванията ти."
По нейни думи младите хора живеят в едно огромно отегчение заради пренасищането, до което водят социалните мрежи, но с личния пример на близките им биха могли да открият необходимите им алтернативи.
"И нуждата постоянно да имаме одобрение се дължи на собствената ни себеоценка. Това, което правим от "ПроБудник" – чрез обученията и образователните инструменти, които разработваме, защото по този проект сега ще разработим една много готина и физическа, и дигитална игра за алтернативи на цъкането и на онлайн преживяванията – е да стимулираме младите хора да трупат лична увереност. Увереният човек е човек, който се обича и който си казва "Хубаво, обичайки се, ще прекарам днес два часа на телефона си, а не осем, и ще направя за себе си други готини неща, които да ме накарат да се чувствам по-добре в собствената си кожа!“, каза още Ваня Нотева, като добави в заключение:
"Аз не смятам, че трябва да спасяваме младите хора от отегчението, а по-скоро трябва да спасим възрастните от загубата на младежки потенциал, който можем да си причиним. Защото ние сме обречени – не младите, средно младите, ако си позволим да загубим целия този младежки потенциал, останал пред екраните, защото нищо по-вдъхновяващо и смислено не се е случило."
"Излез от екрана" застъпва сериозно и проблема с езика на омразата в интернет. Повече за самия проект, кампанията, която се провежда в неговите рамки, и всички подробности около онлайн зависимостта, към която се подхожда като към всяка друга зависимост – с разбиране и подкрепа – чуйте от Ваня Нотева в звуковия файл.
В отворено писмо, адресирано до президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Наталия Киселова и премиера Росен Желязков, интелектуалци, артисти, обществени личности призовават българските власти да заемат ясна и недвусмислена позиция в подкрепа на териториална цялост и суверенитет на Украйна. За няколко часа инициативата е събрала..
Грижата и нарушения на слуха при възрастните в Lege Artis коментира д-р Димитър Конов , началник на Клиника по ушно-носно-гърлени болести в УМБАЛ "Св. Анна". Подобно на зрителния апарат и слуховият апарат претърпява промени с напредването на възрастта. Тютюнопушенето, лошите условия на шум и вибрации, неспазването на изискванията на трудовата..
След Световния ден за борба със затлъстяването в Lege Artis насочваме вниманието на слушателите към рисковете от затлъстяването и проекта на Наредба за здравословно хранене на учениците. Ръководителят на отдела по диететика и хранене в болницата "Сан Камило" в Рим обяви, че в Италия са най-многото деца с наднормено тегло в Европа – проблем,..
В седмицата, в която Кампания на "А21" за информираност относно трафика на хора призовава за повишено внимание към трафика на хора – една от най-бързо развиващите се криминални индустрии в света, представителят на фондацията Диана Китова сподели важни мисли и послания в ефира на "Нашият ден". Тя говори за значението на свободата и как кампанията на..
В публичното пространство все по-често се дискутира темата за споделеното родителство и предлаганите промени в Семейния кодекс. Тези промени предвиждат автоматично налагане на споделено родителство, без да се отчита индивидуалния интерес на детето и спецификите на всяко семейство . Според представители на неформалното гражданско обединение "Против..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която..
Нищо на белия свят не е вечно. Дори любовта е горчива на вкус. Изтанцувай го тоя живот, човече! И бездруго е колкото един блус... Ивайло..
В публичното пространство все по-често се дискутира темата за споделеното родителство и предлаганите промени в Семейния кодекс. Тези промени предвиждат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg