Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

100 години романистика в България

Тази година катедрата "Романистика" на Софийския университет навърши 100 години. Вековният юбилей беше отбелязан с няколко прояви, поредната от които беше международна научна конференция с участието на учени и преподаватели от много големи световни университети.

Това е поводът в рубриката "Всичко за образованието" с участието на доц. Георги Жечев, преподавател в катедрата, да се върнем към началото ѝ. То е свързано с името на видния романист с високо международно признание проф. Тома Томов, който е основният двигател за създаването на катедрата. Той е и първият хабилитиран преподавател, който води лекциите почти по всички дисциплини и подготвя преподаватели, които да ги поемат. По-късно той създава и специалностите "Италианска филология" и "Испанска филология".

Идеята за въвеждане на "нови" филологии (освен класическите) в първото ни висше училище е на проф. Иван Шишманов още от времето, когато е министър на просвещението. Замисълът става факт през 1923 г. с откриването на катедрата "Романска филология" и един семестър след това – на "Германска филология" в рамките на Историко-филологическия факултет на Софийския университет.  

По същество профилът на катедрата е "Френска филология" и френската държава изпраща двама преподаватели, които да обучават студентите и да съдействат за развитието на специалността. Единият от тях, Жорж Ато, остава трайно свързан с България.

Век след въвеждането на университетско образование по френски език и литература у нас условията в световен мащаб са много различни, обхватът на специалността също се променя и разширява в посока на широката франкофонска езикова картина и литератури, контакта между езици и култури. Катедрата "Романистика" на Софийския университет остава мястото, в което студентите могат да получат пълноценна филологическа подготовка, наред с новите дисциплини и магистърски програми, ориентирани към професионалната им реализация.

Повече чуйте в звуковия файл.

Снимка –  Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10