Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартина Паоне: Иновативното училище не е само за малки групи от привилегировани деца

Снимка: личен архив

През август тази година българската Общност за демократично образование беше домакин в София на годишната Европейска конференция за демократично образование с много гости от различни предимно европейски страни. Сред гостуващите лектори беше Мартина Паоне.

Мартина Паоне е доктор по международни отношения и по политически науки, университетска преподавателка. Интересите ѝ са в областта на пресичането на политиката и образованието. След като известно време преподава в университети, тя осъзнава, че са необходими повече усилия за съживяване на любопитството у учениците от по-ранна възраст. Затова основава първото демократично училище в Брюксел. Опитът на училището разкрива предизвикателствата, пред които са изправени алтернативните образователни институции, на които тя отговаря, като става съоснователка на QUEST (Quality Education in Europe for Sustainable Social Transformation – качествено образование в Европа за устойчива социална трансформация) – европейска мрежа, която свързва училища, университети и образователни организации с цел насърчаване на по-приобщаващо, уважително и демократично образование чрез проекти, изследвания, обучение, политики и застъпничество.

QUEST насърчава проекти като "Демократично образование в училищата", "Демократично образование в природата" и "Социокрация в училищата".

За слушателите на рубриката "Всичко за образованието" г-жа Паоне сподели: "Преподавах политически науки и международни отношения в университета, така че интересът ми към демократичното образование започна от политическите анализи за важността на демокрацията и за това как може децата от малки да се запознаят със същността и механизмите ѝ на функциониране… Когато започнах да преподавам в университета и видях, че студентите не са мотивирани да учат, се опитах да анализирам защо това е така и защо в предшестващата степен на образованието им образователната система не им е помогнала да бъдат мотивирани. Тези две причини ме накараха да разбера, че е много важно да се подкрепи демократичното образование като процес, който може да помогне на децата да разберат и усвоят демокрацията и да са мотивирани да учат това, което сами желаят.

В. Г.: Защо се насочихте точно към демократичното училище, нали във всички европейски образователни системи присъства предполагам някакъв вид гражданско образование?

М.П.: Има голяма разлика между гражданското образование, осъществявано в стандартното училище, което обикновено представлява уроци, в които учителите обясняват кои са гражданските ценности в съответната страна, и които не предполагат истинско ангажиране на учениците и, от друга страна, това, което се прави в демократичното училище, където децата получават реален опит с демокрацията. Опит с това какво означава да гласуваш, да вземаш решение, да предприемеш действие. Това е много голяма разлика в начина, по който са въвлечени учениците – в първия случай те са пасивни слушатели, във втория – те са активни граждани, ангажирани с въпросите, които ги вълнуват, и това е полезно за бъдещия им живот на граждани.

Във вашия проект вие сте интервюирали учители от повече от 70 стандартни държавни и общински училища в различни европейски страни. Имат ли те готовност и желание да приложат нещо от демократичното образование в своите училища и класни стаи?

В процеса на работа по проекта "Демократично образование в държавното училище" едно от основните неща, от които установихме че учителите се нуждаят, е начини, по които да ангажират учениците си и да ги мотивират да учат, а също и как самите те да се чувстват по-добре, тъй като в момента има голям проблем с професионалното прегаряне и чувството за неудовлетвореност на учителите. Така че в демократичното образование те може да намерят решение на тези проблеми – това показаха отговорите им, защото те смятат, че могат да вземат от демократичното училище позитивни методи и по-специално като начало да въведат някои малки стъпки, чрез които да се опитат да включат учениците във вземането на решения, в избора на дейности за част от деня или сами да предложат теми за изследване."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25