За книгоиздаването "по сърце" и като бизнес

Как работи книгоиздаването – въпрос, който  читателите може би често си задават. Намерени в превода, насред океана от книги и жанрове, в динамиката на книжния пазар у нас в "Нашият ден" разговарят Виктория Иванова, Десислава Желева и Христо Блажев – за предизвикателствата и страстта в издаването на книгите, които четем.

Нещо, с което и тримата представители на издателства са съгласни, е, че работата на книгоиздателя изисква много четене.

Според Виктория Иванова, като по-малка страна, имаме предимства в издаването на чуждестранна литература. Намирането на заглавия става чрез търсене в електронни каталози – понякога много преди книжното тяло да види бял свят, на който и да е пазар. Случва се издателството да получи директно книга от друг издател, автор или литературен агент. Всичко това изисква много четене, обсъждане и вземане на колективно решение.

Десислава Желева допълва, че изборът често се прави "по сърце". Една книга може да завладее издателя още с първите си страници. В работата на Желева роля изиграват и препоръките на четящи познати и приятели.  

Книгоиздаването има и мрачна страна – това заявява на свой ред Христо Блажев. "Ние главно казваме не", споделя той за тежката задача на книгоиздателя да подбира заглавия сред океана от книги и предложения. По думите му, правилните книги се познават по това, че казват нещо лично на читателя.

"Не издаваме само книги, които на нас ни се струват страхотни. Книгоиздаването в крайна сметка е бизнес", допълва Десислава Желева, според която има книги с много търговски потенциал и те не могат да бъдат пренебрегнати заради личния вкус на издателя.  

Виктория Иванова разказва за случаите, в които издателствата участват на търг, за да се преборят за правата над дадена книга. Тези търгове не са въпрос само на финанси, но и на обосновка – защо твоето издателство е най-подходящо, как ще подкрепи маркетингово книгата, как тя се вписва в профила на издателството.

И тримата гости са на едно мнение и по отношение на ключовата преводаческа роля в процеса на книгоиздаване:

"Борим се както за добри заглавия, така и за добри преводачи. Ясно е колко е ключова ролята на преводача", заявява Виктория Иванова и допълва, че колкото по-добър е преводачът, толкова по-малко работа има след него.

Десислава Желева обръща внимание и на жанровите специфики, които оказват влияние при избора на подходящ преводач. Най-добрият вариант е този, при който преводачът може да вложи част от душата си в книгата.

За превода на нехудожествена литература Христо Блажев казва, че изборът е по малък, но най-добрите преводачи в неговия екип са именно в тази област – хора с енциклопедични знания и невероятна работна етика. "Не купувам права за книга, преди да знам кой ще я прави", заявява издателят.

Следващото поле, в което се прехвърля разговорът, е това на литературата за деца.

Виктория Иванова казва: "Детската литература заслужава специално отношение. Тя е първата крачка в това да запалиш едно дете по книгите и то да стане и възрастен читател." Издателството, в което Иванова работи, издава детски книги за масовия пазар, достъпни не само в книжарниците, работи и по книжни копродукции.

Десислава Желева също разказва за своя опит в издаването на детска литература: "За съжаление живеем в свят, в който сме пренаситени от всичко, и за да привлечеш нечие внимание, трябва да се направиш на папагал, маймуна или пък да му дадеш нещо много смислено на човек. Трябва да правим смели неща, за да привлечем читателското внимание." Тя дава като пример книжката "Зима на улица "Черешова" от Ротраут Сузане Бернер – илюстровано издание без текст, развиващо въображението от възможно най-ранна възраст.

Работата на литературните агенти, в качеството си на издател, Христо Блажев описва така: "Те са много важни, защото в това море от книги, те могат да пратят една книга и да кажат – това е за вас. Тяхна работа е да се намери правилният дом. Всеки може да купи права за някоя книга, но не всеки може да е правилният пристан за нея. В някои случаи твоето лого на корицата не е правилното и тази книга няма да си намери хора."

Разговорът завършва с книжна препоръка от страна на всеки от гостите в предаването:

Виктория Иванова препоръчва дебютния роман на Костадина Костова, "Трето царство", разказващ за времето на Цар Фердинанд и Стефан Стамболов.

Класиката "Далекоизточни разкази" е препоръката на Десислава Желева – 10 мрачни и човешки разказа, писани от Съмърсет Моъм в периода 1920-1930 година.

Христо Блажев предлага на слушателите една книга, за която казва, че е "нито риба, нито рак" – романа на Мирослав Пенков "Река в лабиринта", "за всички нас и тъмното в нас".

Чуйте целия разговор в звуковия файл: