Ако искате да (си) подарите цвете, което няма да увехне бързо, ако искате да расте, без да са нужни грижи, има решение. Двама млади български биотехнолози вече са го намерили. Те са Петър Нефтелимов и Йоана Ушакова – създатели на проекта "Цвете в епруветка".
Не се стряскайте – цветята не са затворени, без да могат да дишат, напротив – епруветката всъщност е перфектна министаичка за тях, защото не се нуждаят от голямо пространство, докато са малки, и атмосферата, в която растат, е най-благоприятната. А след епруветката животът продължава – цветето може да бъде пресадено, разказва Йоана Ушакова.
Йоана и Петър се занимават с микроразмножаване (in vitro култивиране) на растения – биотехнологичен подход в лабораторни условия, който дава възможност за опазване на застрашени видове.
Те не просто искат да подаряват красота. Проектът има и кауза. Така се намаляват обработваемите площи за рязан цвят, които могат да се използват за изхранване на населението. Освен това предлагат биологичен продукт с нулев отпадък и минимален карбонов отпечатък при производство, който е алтернатива на бързоувяхващите букети. Казват, че хората не си дават сметка какви са площите, на които е отглеждан един букет, въглеродните емисии, които е образувал с логистиката, включваща транспорта от други държави, както и хладилните камери за пренасянето. Цветята в епруветка са много подходящи и за хора с инхалаторни алергии.
Подробности за проекта "Цвете в епруветка" можете да чуете в звуковия файл.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
