"Екстазис" на Радослав Бимбалов, "Дом за начинаещи" на Емануил Видински, "Ловецът на русалки" на Красимир Димовски, "Ловецът на пеперуди" на Костадин Костадинов, "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски и "Хагабула" на Тодор П. Тодоров – това са шестте български книги, които влязоха в списъка за Европейска литературна награда тази година.
Българската кандидатура за Наградата за литература на ЕС ще бъде обявена от организаторите в Брюксел днес от 13 ч. Номинациите за Европесйка литературна награда са от 13 държави, като в края на конкурса международното жури избира носителя на голямата награда. Други петима автори получават специални отличия. Смисълът на наградата е да популяризира нови имена в европейското литературно пространство.
Проф. д-р Младен Влашки и доц. д-р Дарин Тенев, членове на националното жури говорят в "Нашият ден" за шестте книги от краткия списък и своите възприятия за съвременната българска литература.
"Аз бях част от журито на "Роман на годината", така че ми беше много лесно да се спра на тези книги, като едната не е роман, защото съществува и опцията за по-къса проза. Това са нещата, които наистина са ме впечатлили. Като четох "Хагабула" примерно, го изчетох за една нощ.", споделя проф. Влашки. Той определя кандидатираните книги като "сигурни" – примери за добра литература.
Проф. Влашки обръща внимание на факта, че в този тип конкурси се спазва определена формула при избора на победител. За да се стигне до международна награда, художествените качества на дадено литературно произведения не са най-важният критерий, по думите на професора. Цени се стилът на писателя да е постмодерен, а темата да засяга исторически проблем през призмата на националното светоусещане.
По отношение на тези формули проф. Влашки казва: "Такъв е светът, такова е полето на световната литература. Освен онова, което ние определяме като качествена литература, освен естетическата оценка, съществуват и едни други контексти, които движат тези неща."
Гостът дава интересен пример от своята преподавателска практика. Студентите му в Гьотинген от курса "Българската литература като световна литература", избират да четат "Времеубежище" и достигат до много интересни изводи. Според проф. Влашки въпросът как функционира световната литература през очите на международните читатели е особено важен.
Проф. Тенев изразява съгласие със своя колега и допълва своето мение за шестте избрани произведения: "Книгите изпълняват и двата критерия. Написани са на красив български език, с умение, увлекателно за българския читател, но имат и онова "нещо повече", което ги прави привлекателни и за външен читател. Няколко неща правят впечатление. По отношение на стила, на начина на разказване те са доста различни. Имаме поетичния, магическия начин на разказване на Тодор П. Тодоров в "Хагабула". Имаме приземения, непосредствения начин на разказване на Емануил Видински в "Дом за начинаещи". Имаме препратките към локални говори, към маркираната реч в "Ловец на русалки". При Николай Терзийски например има експеримент дори в графичното разделение на главите – разликата между една и друга глава е в средата на изречение. Изречението захваща две различни истории, в различни времена. Така че имаме голямо разнообразие от стилове, изправени пред предизвикателството на експеримента с езика, без това да е на цената на четивността, което според мен е трудното."
Порфесорът е на мнение, че всяка една от книгите работи на няколко нива – може да се чете за удоволствие, но съдържа и по-дълбоки пластове, философски послания и алегории. Българската литература се справя със залога на съвременната ситуация, заявява проф. Тенев.
Двамата гости в предаването споделят още за времето, пространството, стилистиката и светоусещането във всяка една от шестте книги. И проф. Влашки и проф. Тенев имат сходен усет за координатната ос, в която се движи съвременната българска проза. От една страна, е личното, което често е автобиографично. От друга страна, българските писатели съумяват да разгърнат впечатляващи светове, които са плодове на техните познания и фантазия.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Фондация "Светът на Мария" издаде първата по рода си книга в България , която е адаптиран преразказ на класическата шекспирова пиеса за хора със затруднения в разбирането - "И ние четем "Ромео и Жулиета" . Целта е да се направи достъпно едно от най-значимите произведения в световната литература. Специалното събитие с гости и театрален..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да вдъхне нов живот на класическото произведение. Премиерните дати са 28, 29, 30 ноември и 2 декември 2025 година . Мюзикълът "Кабаре" е базиран на пиесата "Аз съм камера" от Джон ван Дрютен и..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли през детайлите, за да търсите смисъл? Ще се вглеждате ли до забрава в цветовете, града, дома си, чертите на любимите си хора? Ще промените ли перспективата си към красотата? Тома Шлесер пита..
Дъщерята и внучката на поетесата, писателка и преводачка Надя Кехлибарева гостуват в "Моето семейство" в деня, в който се навършват 92 години от рождението ѝ. Проф. Албена Кехлибарева и Стоянила Стоянова разгръщат страниците на спомените, семейните албуми и книгите на своята майка и баба. Преминали през пяната на времето в радиоефира зазвучават..
В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение. Радиопортрета на неописуемия Парцалев е сътворен от може би най-близкия до сърцето на актьора човек – актрисата Латинка Петрова, която освен колежка, е и неизменен спътник, приятел и дори изповедник..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
