"Екстазис" на Радослав Бимбалов, "Дом за начинаещи" на Емануил Видински, "Ловецът на русалки" на Красимир Димовски, "Ловецът на пеперуди" на Костадин Костадинов, "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски и "Хагабула" на Тодор П. Тодоров – това са шестте български книги, които влязоха в списъка за Европейска литературна награда тази година.
Българската кандидатура за Наградата за литература на ЕС ще бъде обявена от организаторите в Брюксел днес от 13 ч. Номинациите за Европесйка литературна награда са от 13 държави, като в края на конкурса международното жури избира носителя на голямата награда. Други петима автори получават специални отличия. Смисълът на наградата е да популяризира нови имена в европейското литературно пространство.
Проф. д-р Младен Влашки и доц. д-р Дарин Тенев, членове на националното жури говорят в "Нашият ден" за шестте книги от краткия списък и своите възприятия за съвременната българска литература.
"Аз бях част от журито на "Роман на годината", така че ми беше много лесно да се спра на тези книги, като едната не е роман, защото съществува и опцията за по-къса проза. Това са нещата, които наистина са ме впечатлили. Като четох "Хагабула" примерно, го изчетох за една нощ.", споделя проф. Влашки. Той определя кандидатираните книги като "сигурни" – примери за добра литература.
Проф. Влашки обръща внимание на факта, че в този тип конкурси се спазва определена формула при избора на победител. За да се стигне до международна награда, художествените качества на дадено литературно произведения не са най-важният критерий, по думите на професора. Цени се стилът на писателя да е постмодерен, а темата да засяга исторически проблем през призмата на националното светоусещане.
По отношение на тези формули проф. Влашки казва: "Такъв е светът, такова е полето на световната литература. Освен онова, което ние определяме като качествена литература, освен естетическата оценка, съществуват и едни други контексти, които движат тези неща."
Гостът дава интересен пример от своята преподавателска практика. Студентите му в Гьотинген от курса "Българската литература като световна литература", избират да четат "Времеубежище" и достигат до много интересни изводи. Според проф. Влашки въпросът как функционира световната литература през очите на международните читатели е особено важен.
Проф. Тенев изразява съгласие със своя колега и допълва своето мение за шестте избрани произведения: "Книгите изпълняват и двата критерия. Написани са на красив български език, с умение, увлекателно за българския читател, но имат и онова "нещо повече", което ги прави привлекателни и за външен читател. Няколко неща правят впечатление. По отношение на стила, на начина на разказване те са доста различни. Имаме поетичния, магическия начин на разказване на Тодор П. Тодоров в "Хагабула". Имаме приземения, непосредствения начин на разказване на Емануил Видински в "Дом за начинаещи". Имаме препратките към локални говори, към маркираната реч в "Ловец на русалки". При Николай Терзийски например има експеримент дори в графичното разделение на главите – разликата между една и друга глава е в средата на изречение. Изречението захваща две различни истории, в различни времена. Така че имаме голямо разнообразие от стилове, изправени пред предизвикателството на експеримента с езика, без това да е на цената на четивността, което според мен е трудното."
Порфесорът е на мнение, че всяка една от книгите работи на няколко нива – може да се чете за удоволствие, но съдържа и по-дълбоки пластове, философски послания и алегории. Българската литература се справя със залога на съвременната ситуация, заявява проф. Тенев.
Двамата гости в предаването споделят още за времето, пространството, стилистиката и светоусещането във всяка една от шестте книги. И проф. Влашки и проф. Тенев имат сходен усет за координатната ос, в която се движи съвременната българска проза. От една страна, е личното, което често е автобиографично. От друга страна, българските писатели съумяват да разгърнат впечатляващи светове, които са плодове на техните познания и фантазия.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
