Българска литературна инвазия във Франция

Рене Карабаш: Походът на българската книга е изключително насъщно нещо

публикувано на 28.03.24 в 12:50

Рене Карабаш, Мари Врина, Захари Карабашлиев (от ляво надясно)

Снимка: Български културен институт в Париж

Българските книги звучат на френски език и присъстват в литературния живот на Франция. Париж, Страсбург, Лион – това е пътят на литературния тур, който в момента осъществява преводачът Мари Врина заедно с писателите Захари Карабашлиев, Рене Карабаш и Ангел Игов по инициатива на Българския културен институт в Париж. В тура участва и преведеното на френски творчество на писателите Виктор Пасков (1949-2009), Анжел Вагенщайн (1922-2023). Директно от Страсбург в "Нашият ден" се включват Мари Врина и Рене Карабаш, за да разкажат повече за българската литературна инвазия във Франция.

Мари Врина споделя, че поканата за тура идва от Десислава Бинева и Гергана Рангелова от Българския културен институт в Париж. Тя разказва повече за програмата. Първата среща е била в артистичен парижки квартал, публиката е била културна и предимно френска. Второто събитие в Париж се е провело в Културния институт в присъствието на много българи, горди и радостни от българските литературни успехи. Снощи Мари Врина и българските писатели са били в Страсбург, а тази вечер предстои среща в Лион.

Рене Карабаш се присъединява към разговора: "Походът на българската книга е изключително насъщно нещо, което трябва да се случва. Виждам какъв интерес има към българските автори и българската литература и усещам колко повече и уважението към нас самите расте. Мен много ме радва, че освен с българска публика в тези френски градове се срещаме и с френска публика."

Карабаш отправя специални благодарности към Мари Врина, която е модератор и преводач на всяко едно от събитията – своеобразен мост в културното общуване. Още една част от това огромно усилие е решението на Врина да пречупи всеки следващ разговор през различна тематична призма. Така всяка вечер диалогът успява да е вълнуващ, интересен и разнообразен.

Почетно звание за Мари Врина-Николов

"Нишката е не само тематична – тя е и самото писане. Опитвам се да изведа това, което се отличава като писане, като стил в тези книги", допълва Мари Врина. Тя споделя, че публиката е любопитна, участва активно в разговорите и накрая разбира, че темите, които вълнуват българските писатели, са темите, които вълнуват и самата нея. "Колкото по-уникален е един стил в своя език, толкова по-универсално може да звучи", смята преводачът.

Рене Карабаш, която съвсем наскоро беше гост на Панаира на книгата в Лайпциг, отговаря на въпроса дали има разлика между приема на германската публика и този на френската. Това, което тя успява да открои като различие, е свързано с масовостта на двете събития. По време на Панаира на книгата в Лайпциг Карабаш е гост на култовото събитие "Балкан нахт". То се провежда традиционно в едно старо кино и тази година е било препълнено с публика. Като писател, Рене Карабаш не смята, че събитията пред по-малка публика във Франция са по-малко стойностни, а напротив. Интересът е голям, въпросите са много и всяка среща има своята уникалност, заявява тя.

Популярността на българската литература във Франция е част от по-голяма тенденция, по думите на Мари Врина, която досега е превела над 50 български книги на френски език. От няколко години насам се забелязва повишен интерес към източноевропейската литература и дори се обособяват специализирани и много дейни издателства в тази област, разказва преводачът.

Изкуството на разказването: "Остайница" и творческата година на Рене Карабаш

А на какви теми говори българската литература пред френската публика тези дни? Мари Врина заявява, че по време на тура реално биват представени четири поколения български писатели с тяхното богато творчество и палитра от теми. Пътуването, което ти позволява да намериш себе си; любовта, която остава, когато всичко друго го няма; дали трябва да убиеш символично или реално, за да намериш себе си; мъжка ли е политиката и властта – това са част от тематичните акценти, които модераторът на срещите поставя. Врина споделя, че всяка вечер участниците в събитието отделят няколко минути в памет на Алек Попов.

Често може да бъде чуто мнението, че литературата на Балканите е екзотична за европейските читатели. Мари Врина е на мнение, че това задава един специфичен хоризонт на очакване. "Смятам, че този хоризонт на очакване вече е пречупен и българската литература е световна литература", заявява преводачът.