Абдулрахман ал-Халиди и съдбата на несвободния човек

Съдбата на несвободния човек, принуден да се върне там, където може да бъде убит, е темата на деня в "Нашият ден". Какво се случва със саудитския гражданин Абдулрахман ал-Халиди, който очаква решение на ВАС за отказа да му бъде предоставено убежище? Разговор с Ирина Борова, представител на инициативата "Солидарност с мигрантите – България", и с гражданския активист Виктор Лилов.

"Той не е по-различен човек от мен и от вас, който просто желае да работи, да учи, да има професия, да бъде родител. Той по никакъв начин не би бил в тежест на България, защото няма нужда от социално подпомагане или друг тип помощ. Единственото, което му трябва, е да има статут и право да пребивава в нашата страна", разказва Борова, която вече вижда в лицето на Абдулрахман ал-Халиди приятел. 

Абдулрахман ал-Халиди е бил опозиционер в Саудитска Арабия. Напуска страната, нарушаваща човешките права, през 2013 година, когато на власт, като абсолютен монарх, идва Мохамед бин Салман. В Саудитска Арабия към момента има над 300 000 политически затворници, обявени за радикалисти – много от тях са хора, които просто са изразили различно мнение. Борова казва, че Абдулрахман ал-Халиди се е борил за правото да се провеждат местни избори и народът сам да избира правителство. Една от каузите му е била освобождаването на политически затворници и пускането на свобода на онези, чиито присъди вече са изтекли, но биват държани като заложници. Бежанецът прави опит заедно със семейството си да изгради живот в Турция, но документите му там изтичат и статутът му остава под въпрос. Абдулрахман ал-Халиди се обръща към европейската система за убежище, като е убеден, че отговаря на всички нейни критерии.

• Международен ден на мигранта: Какви са проблемите, правата и техните задължения?

В България Абдулрахман ал-Халиди е задържан близо до границата с група бежанци от Сирия. Семейството му остава в Турция. Вече трета година Ал-Халиди се намира в Центъра за задържане в Бусманци – с течащи  процедури и в нарушение на правните норми в България, въпреки че през януари ВАС постановява той незабавно да бъде освободен.

"Този временен дом би трябвало да е място, в което престоят е много кратък за хора, които са изчерпали процедурата напълно, не са получили статут и предстои тяхното екстрадиране. На практика повече от седмица престой там не е оправдан.", заявява Лилов. По думите на активиста решенията по казуса, взети на първа инстанция, са нескопосано написани и фактологично неверни. Твърди се, че Ал-Халиди е икономически емигрант, което не отговаря на истината, а исканията му не са разгледани по същество. Световната правозащитна общност излиза в негова защита – Български хелзинкски комитет, "Хюман Райтс Уоч", Комисията за международни отношения на Сената на САЩ, специалният докладчик на защитниците на човешките права на ООН, генералният секретар на Световната организация против изтезанията. "Ако за Държавната агенция за бежанците това са организации, които не представляват някаква тежест, аз започвам да се чудя коя е организацията, която има валидно мнение – дали това не е единствено ДАНС", казва Лилов, който е убеден, че в основата на проблема е именно некомпетентната и неадекватна работа на ДАНС по случая. 

ДАНС е институцията, която провежда интервюта с бежанците, искащи статут, на базата на които дава препоръки на ДАБ. Голямата въпросителна е какви са критериите на ДАНС? По думите на Лилов отказите са системни и явно са основани на предразсъдъци и стереотипи, вместо на анализи на ситуацията в държавите, откъдето тези хора идват. Лилов заявява, че България е задължена от законодателството да не връща хора в държави, където техните животи са застрашени на база вяра, убеждения, сексуална ориентация и т.н.

• Един бежанец не избира държавата, в която да избяга

В студиото на "Нашият ден" чуваме отговора на Държавна агенция за бежанците по случая. В становището пише, че националното ни законодателство е възприело изцяло европейското законодателство, като транспонира в Закона за убежището и бежанците нормите на общностното право. Агенцията е задължена да разглежда молбите индивидуално, обективно и безпристрастно. За да бъде предоставена международна закрила, е необходимо чужденецът да отговаря на критериите, определени в Закона, както и да не са налице обстоятелства, които изключват закрилата. Според отговорните институции Абдулрахман ал Халиди не отговаря на материално-правните критерии за получаване на закрила, посочени в закона. Агенцията следва задължително да се съобрази със становището на ДАНС, като приложи изключващите клаузи в закона. Ал- Халиди се е възползвал от правото на обжалване и към момента производството му е в съдебна фаза, а официалният му статут е на кандидат бежанец. Според закона от правото на международна закрила не се ползва чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава членка на ЕС или в трета държава по изпълнение на Закона за екстрадиция и европейската заповед за арест. В края на становището ДАБ описва протичащата съдебна процедура.

Според Лилов прочетеното становище е "безобразно" след като вече трета година държавните органи са неспособни да се справят със ситуацията. Няма никакви данни, че Абдулрахман ал-Халиди представлява опасност за България. Той още веднъж казва, че позицията на ДАНС е проблемът, както и неспособността на Държавната агенция за бежанците да оспори тези твърдения.

Ежедневието на Абдулрахман ал-Халиди в момента е ограничено в една стая с евентуално половин час в асфалтиран и обграден с тел двор, разказва Борова. На 31 март бежанецът е пребит от охранителите в Центъра, като след това е държан завързан с белезници. В основата на конфликтната ситуация, според Лилов, е непознаването и незачитането на мюсюлманските традиции, свързани с Рамадан. Ограничаването на религиозните практики също е нарушение на човешките права – много по-сериозно, отколкото се интерпретира от страна на Агенцията и МВР, казва Лилов. Активистът обръща внимание на факта, че случаите на побой в Бусманци са много, но бежанците мълчат поради страх от екстрадиране. Центърът не е затвор и хората в него по никакъв начин не бива да бъдат лишени от права и човешко достойнство.

Лилов дава известна яснота, относно съдбата на Абдулрахман ал-Халиди, независимо от решението на ВАС. Ако решението на последната инстанция е в негова полза, бежанецът ще получи желания статут. В противен случай ще бъдат потърсени привременни мерки от Европейския съд по правата на човека, които да гарантират неговата сигурност.

Лилов заявява, че не може да сподели в ефир притеснителните факти, които е научил по този казус, свързани с работата на ДАНС по случая. "Сътрудничеството с репресивни органи на авторитарни държави, абсолютни монархии като Саудитска Арабия, е опасност за националната сигурност.", категоричен е той. Борова допълва, от своя страна, че България постоянно депортира хора в процедури – това са случаи, които остават напълно неизвестни в публичното пространство.

"Да допуска България подобни срамни случаи със съдействието на ДАНС е недопустимо и буди изключително висока тревога. Прилагането на подобни критерии към чужди граждани означава, че тези критерии могат да бъдат прилагани и върху български граждани. Това, което ДАНС в момента прави, е огромна опасност за държавата и като общество трябва да реагираме възможно най-скоро.", апелира Лилов.

Борова изразява надежда Дъблинското споразумение да отпадне, защото хора биват връщани обратно в България, където институционалният хаос ги поставя в уязвима ситуация.

Призивът и на двамата гости е да бъде улеснено приемането на хора в страната, за да могат да реализират своята мечта за свобода, която е естествено човешко право.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: