Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Международният ден на авиацията и космонавтиката – Ден на отворените врати в ИКИТ-БАН

Проф. Георги Желев
Снимка: БНР

По повод на Международния ден на авиацията и космонавтиката, 55-годишнината на Института по космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) и 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов Институтът за космически изследвания и технологии организира Ден на отворените врати, който ще се състои на 12 април от 10.00 до 14.00 часа на територията на Института.

Мисията на ИКИТ-БАН е извършване на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. "По програмата Интер-космос", която е съществувала преди 55 години, се създава една група "физика на космоса" към БАН, чиято цел е била създаване на космически апарат, който да изследва физиката на йоносферата", реално това поставя основите на института, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Желев – директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН. 

Първият създаден прибор е "П1", който мери количествата йонизация в йоносферата. С този успешно изстрелян в Космоса уред се поставя началото на българските космически изследвания и превръща България в 18-те космическа държава в света. След 1972 година са направени различни апарати , за да се стигне до 10-ти април 1979 година, когато българинът Георги Иванов излита в Космоса. Повече от 100 апарата сме създали за 9 години, колкото е времето между първият и вторият български полет, тогава са изстреляни и двата български спътника, с изцяло българска техника,  уточни проф. Георги Желев.

Множество образци на космически апарати, които са изработени у нас и използвани през годините ще могат да бъдат разгледани на 12-ти април. Те са изложени във фоайетата на Института за космически изследвания и технологии. В момента на международната космическа станция също има българска апаратура, тя е дозиметричната апаратура "Люлин". Началото на българската серия "Люлин" е поставено с втория български космически полет на Александър Александров 1988 г. Основната цел на тази апаратура е измерване на слънчевата и космическа радиация, уточни директорът на института. През 2016 година българска дозиметрична апаратура е монтирана и на спътника "ЕкзоМарс",  който пътувал до Марс и продължава да подава данни от около планетата Марс, стана ясно в предаването "Следобед за любопитните". Това ще помогне за създаването на специални радиационни защити за онези, които в бъдеще ще пътуват до тази планета, разясни проф. Георги Желев. Полет до тази планета ще има, но има много неща, които предстоят да бъдат уточнени, тъй като полетът е 500-600 дни, необходимо е да се изчисли кога Земята и Марс ще са най- близо и трябва да се подсигури защитата и на сензори , допълни той.

Повече за програмата на Института за космически изследвания и технологии в Деня на отворените врати (12 април), за работата на специалистите по различни проекти и възможностите за развитието на младите учени, можете да чуете от разговора с проф. Георги Желев.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35