Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров, журналист, и с Мая Ценова, преподавател и преводач.
Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред във функционирането на света изобщо. Най-притеснителната тенденция, която виждам, е липсата на адекватна реакция. Ако, да речем, апатията и обезверяването по отношение на вътрешната политика са лесно обясними и оправдаеми, за всичко друго не е естествено, защото тези неща ни засягат."
Въпреки, че е клиширано журналистиката да се определя като кауза, според Буров, тя действително е такава. "Функцията на журналиста е да бъде обективен медиатор между интересите на политиците и очите и ушите на обществото – да фокусира вниманието там, където е най-ценно за обществото", смята гостът.
По думите на Буров журналистите винаги са обвързани с някакви зависимости – и в частните, и в обществените медии. "Когато журналист влезе в политиката, той става повече политик", заявява журналистът и изтъква, че много негови колеги не се свенят да демонстрират своите партийни и идеологически пристрастия.
"Не мисля, че журналистът трябва да е безпристрастен – той трябва да е страстен. Обективната позиция не е по средата. Трябва да наблюдаваш себе си и когато се опитваш да изобличиш нечие лицемерие, да имаш предвид и своето пристрастие", казва Буров.
Анализаторският консенсус по отношение на военния конфликт между Израел и "Хамас" е такъв, сякаш историята започва от 7 октомври 2023 година. В тази връзка Мая Ценова казва: "Това, което искам да вметна по повод термина "конфликт", е, че конфликт съществува още някъде от началото на ХХ век. Той става видим на 2 ноември 1917 година след така наречената "Балфурова декларация", с която правителството на Негово величество британския крал обявява, че гледа със симпатия и ще работи за създаването на национално огнище за евреите в Палестина. От там нататък исторически конфликтът се развива в безкрайно много детайли. Много пъти е забравян от обществеността, замитан е под килима и жертва на това е ставала обективността."
По думите на Ценова израелски журналисти като Гидеон Леви са явление сами по себе си, тъй като това, което те правят, е проява на гражданска смелост от гледна точка на нуждата от обективност. "Журналистите играят важна роля за защитата на самото израелско общество, което е много силно заплашено да се подхлъзне по линията на едно екстремистко правителство, което знае, че, ако войната свърши, то ще падне и министър-председателят му ще бъде изправен пред съдебната система с дела за корупция", заявява Ценова.
По думите на Ценова в политиката остава все по-малко пространство за морал и етика. "Аз не мога са си представя, че светът може да продължи да светува с такава липса на морални норми", добавя тя.
Едно от интересните явления, които се наблюдават още от началото на войната в Украйна, е избирателната солидарност спрямо жертвите на различни конфликти и бежанците. В тази връзка Буров казва: "Първо се демонстрира рязко различно отношение между бягащите украинци и бягащите студенти и работници от Африка. Появиха се мнения на политици как това са друг вид бежанци. Има го чисто расисткият рефлекс, но и цялостна дехуманизация в отразяването не само на конкретните конфликти. Нещата, които се случват в Африка, са ни страшно далечни. В Близкия изток има вече десетилетия войни, които предизвикват мигрантски потоци, но липсва разбиране за причинно-следствените връзки."
Ценова, от своя страна, заявява: "Има една арабска поговорка, която гласи: "Невежият е враг на другите." Когато не познаваш някого, нищо не знаеш за него, естествено е да гледаш на него като на плашило и изхождайки от това, да се настройваш враждебно. Но същата поговорка има и втори вариант: "Невежият е враг на себе си." Отказвайки да контактува с другите, невежият вреди на собствените си интереси. Съществена е ролята на журналистиката в преодоляването на това невежество."
Ценова споделя, че е запозната с много случаи на отказ за хуманитарна закрила от страна на българските власти с аргумента, че в Газа няма военен конфликт. Междувременно Газа е окупирана територия и няма как да бъде наречена зона без военен конфликт, заявява гостът.
"Съвсем наскоро се навършиха 30 години от геноцида в Руанда. Това е конфликтът, който заедно с Югославските войни стана основа да се създаде някаква международна рамка, Конвенция срещу геноцида. Но днес виждаме как това няма никакво значение. Всички тези институции, създадени, за да предотвратяват най-ужасните неща, които са се случвали през ХХ век, са обезсилени. Няма значение какво е становището на ООН, на "Хюман Райтс Уоч", казва Филип Буров.
"Светът е единственият, който може и би трябвало да реши подобни конфликти", подчертава Мая Ценова.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..
За първи път на 14 февруари в дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите. "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
