Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос".
На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме се да опознаем тъмната материя, да научим за зараждането на Вселената, разширяваме възможностите за лечение на рак, възхищаваме се на удивително изкуство, вдъхновено от науката, заявява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борислав Павлов от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Аз съм бил свидетел на целия 25-годишен процес на българското участие в ЦЕРН, тъй като още като студент работех в тази сфера, допълва доц. Павлов. В ЦЕРН има 4 големи експеримента, в което има българско участие, но най-голямо е в проекта "Си ем ес", уточнява доц. Павлов.
Тази наша работа е плод на съвместните усилия и работа на учени от Софийския университет и Ядрения институт, там дизайнът на една от съществените системи на адронния калориметър е със съществено българско участие и част от материала е произведен в България, съобщи доц. Павлов. Проф. Леандър Литов е ръководител и водеща фигура в българската група в ЦЕРН.
От 9 до 12 май в София Тех Парк се провежда XIV Софийски фестивал на науката. Фестивалът се организира от фондация "Красива наука" и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Традиционно, Физическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се включва с богата програма във Фестивала.
През всичките фестивални дни ще има Демонстрационен щанд на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където всички посетители ще могат да се насладят на интересни и занимателни експерименти от различни области на физиката. Всички събития на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2024 г. са посветени на 135-годишнината от преподаването на физика в Алма Матер.
Сред лекторите от страна на СУ "Св. Климент Охридски" на фестивала са докторът на науките по теоретична и математична физика проф. дфзн Ана Пройкова; атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. дфзн Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хаджийска, доц. Борислав Павлов; астрофизикът и зам.-декан на Физическия факултет доц. д-р Владимир Божилов; химиците проф. дхн Милен Богданов и доц. д-р Лъчезар Христов; деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, заместник-деканът доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров; молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. д-р Роберт Пенчовски; молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, докторантът по квантова информатика Иво Михов, докторантът по астрономия Светослав Ботев, палеонтологът доц. д-р Дочо Дочев.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Борислав Павлов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и Софийски фестивал на науката
В Геолого-географския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" всеки може да изследва себе си, изследвайки света. Предаването "Следобед за любопитните" гостува на факултета. "Нашият факултет е един от най-иновативните в университета, тъй като трансформирахме специалностите си, така че да отговарят на професии на бъдещето, които започват да се оформят...
Първи стъпки Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми..
Той е на 25, бъдещ лекар, който избира своя път в детска възраст и върви по него уверено, с много вдъхновение и ентусиазъм. Стоимен Димитров завършва специалност "Медицина", в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна. Бъдещият лекар е избрал за свое професионално призвание ревматологията. Интересите му са в сферите на социалнозначимите ревматични..
Пламена Николова, културолог и образователен експерт от фондация "Rise Bulgaria" и Яна Алексиева, изпълнителен директор на асоциация "Родители" коментират в "Какво се случва" идеите за образователни промени, които се появиха в публичното пространство. Сред тях са санкции за родителите, забрана за телефони в училище, оценка за дисциплина и обучение по..
С активната намеса на граждански организации, училища и действащи медиатори през лятото на 2024 г. професията "Образователна медиация" беше включена в списъка с професии, които ще могат да се усвояват в професионални гимназии и центрове за професионално обучение. За да започне обучението на бъдещите медиатори, до две години трябва да се подготвят и..
Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в..
Как да отразяваме човешки трагедии и смърт, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова ,..
Реформата в МВР. Скандалът с ГДБОП. Има ли чадър над престъпни групировки и лица? Кой ги покровителства? Как да спрем безумната война по пътищата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
