Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос".
На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме се да опознаем тъмната материя, да научим за зараждането на Вселената, разширяваме възможностите за лечение на рак, възхищаваме се на удивително изкуство, вдъхновено от науката, заявява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борислав Павлов от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Аз съм бил свидетел на целия 25-годишен процес на българското участие в ЦЕРН, тъй като още като студент работех в тази сфера, допълва доц. Павлов. В ЦЕРН има 4 големи експеримента, в което има българско участие, но най-голямо е в проекта "Си ем ес", уточнява доц. Павлов.
Тази наша работа е плод на съвместните усилия и работа на учени от Софийския университет и Ядрения институт, там дизайнът на една от съществените системи на адронния калориметър е със съществено българско участие и част от материала е произведен в България, съобщи доц. Павлов. Проф. Леандър Литов е ръководител и водеща фигура в българската група в ЦЕРН.
От 9 до 12 май в София Тех Парк се провежда XIV Софийски фестивал на науката. Фестивалът се организира от фондация "Красива наука" и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Традиционно, Физическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се включва с богата програма във Фестивала.
През всичките фестивални дни ще има Демонстрационен щанд на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където всички посетители ще могат да се насладят на интересни и занимателни експерименти от различни области на физиката. Всички събития на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2024 г. са посветени на 135-годишнината от преподаването на физика в Алма Матер.
Сред лекторите от страна на СУ "Св. Климент Охридски" на фестивала са докторът на науките по теоретична и математична физика проф. дфзн Ана Пройкова; атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. дфзн Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хаджийска, доц. Борислав Павлов; астрофизикът и зам.-декан на Физическия факултет доц. д-р Владимир Божилов; химиците проф. дхн Милен Богданов и доц. д-р Лъчезар Христов; деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, заместник-деканът доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров; молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. д-р Роберт Пенчовски; молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, докторантът по квантова информатика Иво Михов, докторантът по астрономия Светослав Ботев, палеонтологът доц. д-р Дочо Дочев.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Борислав Павлов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и Софийски фестивал на науката
Необятна територия за размисъл и коментар, в която предоставихме домакинството на д-р Валери Цеков. На разбираем език поставихме на обсъждане с нашия гост основни сюжети: науката и практиката в помощ на лекарите, новите технологии, иновациите в хирургията, ортопедията и образната диагностика. В последните години нашата медицинска общност по никакъв..
"Кръвта вода не става" – тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между..
Наградите "Иг-Нобел" за 34-ти пореден път отличиха най-куриозните и смешни изобретения в света на науката. Какво научаваме, когато науката се смее? За Антинобеловите награди в "Науката не спи" разказва Никола Кереков . Едно от големите условия да се класираш за тази награда е изследването ти да има абсолютно легитимна публикация в признато..
"Околната среда всеки ден и секунда влияе върху нашия геном и ДНК. Добавките се разделят на два вида – тези към хранителните продукти, и онези, които са като самостоятелни хранителни добавки. И двата вида влияят върху човешкия организъм. Като ръководител на лабораторията в БАН, която е лаборатория по епигенетика и дълголетие, ще кажа, че..
Йоана Кирилова е студентка в Лесотехническия университет - София и е носител на именна стипендия " Академик Дончо Костов " на фондация "Еврика " за постижения в овладяването на аграрните науки, ветеринарните науки и горското стопанство. "Моята област е ветеринарната медицина – казва тя – и моите интереси в областта на науката са свързани с..
Наскоро българската музикална сцена бе изправена пред новината, че обичаният композитор Митко Щерев ще се оттегли от сценичните си изяви...
Тъмната страна на "чудовището" "Телеграм" – тайни групи за детска порнография, продажба на наркотици и други незаконни дейности – коментират в..
И по света, и у нас, думата "джаз" е все така "лесна за произнасяне и приятна за ухото", според Ърнест Хоупкинс, в чиято кратка статия, публикувана в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
