Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос".
На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме се да опознаем тъмната материя, да научим за зараждането на Вселената, разширяваме възможностите за лечение на рак, възхищаваме се на удивително изкуство, вдъхновено от науката, заявява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борислав Павлов от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Аз съм бил свидетел на целия 25-годишен процес на българското участие в ЦЕРН, тъй като още като студент работех в тази сфера, допълва доц. Павлов. В ЦЕРН има 4 големи експеримента, в което има българско участие, но най-голямо е в проекта "Си ем ес", уточнява доц. Павлов.
Тази наша работа е плод на съвместните усилия и работа на учени от Софийския университет и Ядрения институт, там дизайнът на една от съществените системи на адронния калориметър е със съществено българско участие и част от материала е произведен в България, съобщи доц. Павлов. Проф. Леандър Литов е ръководител и водеща фигура в българската група в ЦЕРН.
От 9 до 12 май в София Тех Парк се провежда XIV Софийски фестивал на науката. Фестивалът се организира от фондация "Красива наука" и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Традиционно, Физическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се включва с богата програма във Фестивала.
През всичките фестивални дни ще има Демонстрационен щанд на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където всички посетители ще могат да се насладят на интересни и занимателни експерименти от различни области на физиката. Всички събития на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2024 г. са посветени на 135-годишнината от преподаването на физика в Алма Матер.
Сред лекторите от страна на СУ "Св. Климент Охридски" на фестивала са докторът на науките по теоретична и математична физика проф. дфзн Ана Пройкова; атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. дфзн Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хаджийска, доц. Борислав Павлов; астрофизикът и зам.-декан на Физическия факултет доц. д-р Владимир Божилов; химиците проф. дхн Милен Богданов и доц. д-р Лъчезар Христов; деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, заместник-деканът доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров; молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. д-р Роберт Пенчовски; молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, докторантът по квантова информатика Иво Михов, докторантът по астрономия Светослав Ботев, палеонтологът доц. д-р Дочо Дочев.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Борислав Павлов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и Софийски фестивал на науката
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава , Ричард Робсън и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...
Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов..
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
В редакция "Хумор и сатира" имаме подчертан интерес към миналото на хумора и сатирата и винаги с удоволствие и почит припомняме имената на хората, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg