Традиционно през месец май Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет провежда годишните си Кирило-Методиевски четения. Тази година те са юбилейни – 40-и, с посвещение на проф. Красимир Станчев и на 160-ата годишнина от рождението на големия словенски езиковед Ватрослав Облак, който има особени заслуги за „откриването“ и изследването на българския език от европейската славистика.
Четенията винаги за били интердисциплинарни, каза в предаването "За думите" проф. Андрей Бояджиев, ръководител на катедрата. Те "обхващат винаги много широк диапазон от теми, свързани с историята на културата, историческата текстология, изследването на старите текстове, изкуствознание, музикознание. Те винаги имат идеята да обхванат различни дялове на медиевистиката и на културата от ранното ново време…"
"Идеята е всеки да представи нещо експериментално, което в голямата си част още не е завършено, просто за да види реакцията на хората до каква степен неговите хипотези и планове ще намерят отзвук сред колегите."
По въпроса за протестите на преподавателите и служителите във висшите училища, заради които датата на четенията беше променена, проф. Бояджиев отбеляза: "Протестът не е, както се представя, само за заплащане, а някак си за едно по-достойно място, защото всички много говорим за образование, колко е лошо нашето образование, а всъщност хората малко познават спецификите на висшето образование както в България, така и въобще."
Доц. Диана Атанасова обобщи накратко големите заслуги на проф. Красимир Станчев, който е основател на катедрата "Кирилометодиевистика", за българската наука и висше образование. "Той е доайен на старобългаристиката в България, учен славист, медиевист, енциклопедист, една от най-авторитетните фигури на палеославистиката на ХХ и на ХХI век… По-голямата част от своята научна кариера проф. Красимир Станчев прекарва в Италия… Благодарение на неговите усилия и научни приноси вече можем да кажем, че повече от 40 години той работи и така издига авторитета на българската наука в Италия и допринася за едни интензивни научни връзки и контакти между италианската и българската славистика, между Изтока и Запада можем да кажем дори. И в този смисъл бих казала, че е изградил стабилен мост между Изтока и Запада и това не само благодарение на неговите лични научни интереси във връзка с литературата на българските католици…, но и има изключителна заслуга да удържа този славистичен дух в своите изследвания и да съгражда, да укрепва този мост между България и Италия."
Чуйте повече в звуковия файл
Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Фондация "Красива наука" организира множество любопитни събития в София, Видин и Монтана – какво и къде може да се види в последните дни на септември, разказва Любов Костова от фондацията. Науката отива на места, където не е била досега чрез поредица от уъркшопи и презентации. Днес и утре (24-25 септември) пътуващият фестивал ще бъде във Видин,..
Васил Желински има талант да обяснява как функционират сложните неща. Той може да представи проблеми на информатиката и математиката по достъпен начин – така казват за него всичките му близки хора. Самият той оценява високо добрите учители, които е имал, но и не пести критики към онези учители, които не обичат професията си, и казва, че е по-добре без..
Светослав Цветков или, както е по-известен сред своите познати и приятели, Бай Слави е незрящ ветроходец, моряк, "пират" и мечтател. Любовта му към морето е нестихваща като морските вълни. След като загубва зрението си решава да възроди идеята за създаване на Клуб за гребане, ветроходство и воден туризъм на хора с нарушено зрение "Пасат". Увлича..
Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа..
Най-големият плюс на киното е, че когато говори за травмите от миналото – това може да бъде колективно преживяване: на неговия автор, човека, който..
Силна късометражна програма, с разнообразни теми и епохи, в които се развива действието във филмите, равностойна на пълнометражната, и много стойностни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
