Повод за този разговор е предстоящият международен форум за кирилицата и българския език, който посреща уважавани учени от страната и чужбина.
Говорим с част от неговите участници и организатори за ролята на кирилицата през вековете в националното ни строителство, оглеждаме развитието на езика в неговата обединителна обществена значимост. Събеседници са Милена Димитрова, журналист и общественик, съветник на вицепрезидента Илияна Йотова, професор Магдалена Костова-Панайотова от СУ "Св. Климент Охридски", езиковед и литературовед, доцент Десислава Найденова от КМНЦ при БАН. (Кирило-методиевски научен център).
През вековете създаденото от Кирил и Методий е било обект на различни политически интерпретации от близки и далечни нам страни, а и у нас отношението е нееднозначно през историческите периоди, смята доц. Найденова.
Професор Панайотова, издател на сп. "Езиков свят", е убедена, че България се нуждае от свой културен институт и единен орган за систематизация на културните инициативи и влияние на страната ни в чужбина.
Милена Димитрова разказва за форума за кирилицата, неговото минало и перспективи, и вижда това като форма на запазване на културната ни идентичност.
Участничките се солидаризират с мнението, че форумът по егидата на вицепрезидента Илияна Йотова е навременна инициатива, но без национален консенсус по въпроса езика и българистиката тези усилия ще имат само краткотраен ефект.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
