Повод за този разговор е предстоящият международен форум за кирилицата и българския език, който посреща уважавани учени от страната и чужбина.
Говорим с част от неговите участници и организатори за ролята на кирилицата през вековете в националното ни строителство, оглеждаме развитието на езика в неговата обединителна обществена значимост. Събеседници са Милена Димитрова, журналист и общественик, съветник на вицепрезидента Илияна Йотова, професор Магдалена Костова-Панайотова от СУ "Св. Климент Охридски", езиковед и литературовед, доцент Десислава Найденова от КМНЦ при БАН. (Кирило-методиевски научен център).
През вековете създаденото от Кирил и Методий е било обект на различни политически интерпретации от близки и далечни нам страни, а и у нас отношението е нееднозначно през историческите периоди, смята доц. Найденова.
Професор Панайотова, издател на сп. "Езиков свят", е убедена, че България се нуждае от свой културен институт и единен орган за систематизация на културните инициативи и влияние на страната ни в чужбина.
Милена Димитрова разказва за форума за кирилицата, неговото минало и перспективи, и вижда това като форма на запазване на културната ни идентичност.
Участничките се солидаризират с мнението, че форумът по егидата на вицепрезидента Илияна Йотова е навременна инициатива, но без национален консенсус по въпроса езика и българистиката тези усилия ще имат само краткотраен ефект.
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Спектакълът "Дон Жуан" на Народния театър в Ниш гостува на първата ни сцена. На 20 юни от 19 часа една от най-противоречивите и вълнуващи фигури в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
