Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два политически лагера, кризите с терористични атаки, кризите със забранените медикаменти.
Епизод 3 разказва за пътя, който "извървяват" жените, за да станат част от Олимпийските игри. Началото е още в Античността, когато жените започват паралелни с тези на мъжете женски състезания, които обаче нямат "тежестта" – като престиж и натоварване – на Олимпийските игри.
След като барон Пиер дьо Кубертен възобновява Олимпийските игри, отново е повдигнат въпросът дали жените да са част от тях. Събеседниците в епизода коментират аргументите на мъжете в онези времена жените да не спортуват и да не участват в Олимпийските игри, както и първите жени, станали олимпийски шампионки.
Епизодът следва хронологията на историческите събития, когато след края на ВСВ светът се разделя на капиталистически и социалистически. Тогава в двата свята мястото на жената в обществото, а и в спорта, става различно от двете страни на желязната завеса.
Физическите характеристики на спортистите, включително на жените, се променят чрез хранителните режими и медикаментозно вмешателство. Този феномен е повсеместен. За спорта важна е тезата, че тялото на професионалния спортист се произвежда подобно на производството на машините. Целите са да е мощно и продуктивно.
В производството на телата-машини се намесват и забранените средства. През примери събеседниците в епизода коментират как "социалистическата жена" вече може да размахва чук, гюле, да се боксира и участва в борби, за да докаже не само равностойността си на мъжете, но и чисто идеологически да надвие буржоазната жена на Запада. Разбира се, цената на всичко това понякога е голяма."
Участват: доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и социология на спорта в Националната спортна академия, проф. Ефрем Ефремов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Теодор Борисов, д-р по история, асистент в Института за исторически изследвания при БАН, и гл. асистент Методи Методиев, преподавател по история в НБУ.
.Авторска музика: Михаил Михайлов.
Снимка – offside.kz

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg