Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори, останали по планетата ни. В умерените ширини от Европа през Азия до Америка, растат така наречените тревисти или наземни орхидеи, за разлика от тропическите, които растат върху кората на дърветата.
Да бъдеш сам по рода си не е лесно, особено когато живееш във враждебна среда, към която постоянно трябва да се адаптираш, а все се намира кой да обере красивите ти цветове, които ти служат за размножаване. Да бъдеш изключителен има своята висока цена, която тревистите орхидеи заплащат скъпо, понякога с безмълвното си изчезване, за което само ботаниците и то най-посветените сред тях, разбират или могат да предвидят.
Орхидеи, които растат под земята, орхидеи, които растат в средата на високопланински езера, орхидеи, които копнеем да зърнем или такива, за които знаем, че никога повече няма да срещнем в дивата природа. Орхидеи, които можем да защитим и спасим, не само знаейки имената им, но знаейки що за същества са.
За тези същества разказват доц. Антоанета Петрова и Диана Венкова от Ботаническата градина при БАН, Ирина Герасимова от Националния природонаучен музей, Росен Василев от Българска фондация "Биоразнообразие" и Любен Домозетски, художник, изкуствовед и куратор, автор на сборника "Орхидеите в България".
Чуйте в звуковия файл:
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) пристигат в София на 23..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
