Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев.
"Понякога е много трудно да разказваш как е изглеждало нещо, в случая говорим за великолепен средновековен храм, издигнат през ХІV век, но вашите слушатели са начетени и знаят как изглеждат храмовете в Несебър. Този храм се родее с българската архитектурна школа, която е с един византийски стил, с изящни керамо-пластични орнаменти, раздвижени фасади и архитектурни детайли, които са подчертавали една декоративност в екстериора, а запазените паметници от Второто българско царство доказват как е изглеждал интериорът.
В старата столица Търновград не са много откритите и запазени паметници, като току-що разкритата", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" проф. Хитко Вачев. Тези черкви, разказва той, са градени в основата от дялани, добре обработени камъни, редуващи се с тухлени редове, като е търсен колоритният ефект на бялото на камъка и червеното на тухлата, което говори за това, че църквата е един от най-забележителните паметници на църковната архитектура, създадена по българските земи през ХІV век.
"Много рядко археолозите имат възможност да получат почти пълната информация на базата на архитектурните останки на този храм, а ние имахме късмета да намерим цели паднали арки. Галериите са нещо много интересно в храмовата архитектура от края на ХІІІ и през ХІV век. Те се появяват в храмовете в Константинопол и Тесолоники, но веднага намират проекции и в българските земи, тъй като архитектите, които са работили тук по онова време, са виждали всичко това и са го претворявали и на местна почва. Откритата тук галерия е интересна, защото при продължаването на проучванията тук аз се надявам да разкопаем и гробни съоръжения, които вероятно се намират в самата галерия.
Експедицията, която ръководя, дълго време се подготвяше за едно откритие. Изследвайки писмените извори от онази епохи, и тук ние разполагаме с житието на Свети Теодосий Търновски, което е написано от вселенския патриарх Калис. Та историческата информация е, че, след като ръководи два църковни събора по покана на Иван Александър, Теодоси Търновски, като отшелник, е пожелал да се оттегли. Цар Иван Александър не желае да го пусне и за това в близост до Търново му построява църква, пише в житието. Интересният момент е, че царят лично участва в строежа на църквата. Това, което открихме при разкопките, отговаря на написаното", разказва проф. Хитко Вачев.
Преди началото на проучванията археолозите са установили, че от река Янтра до предполагаемия археологически обект разстоянието е 552 метра. Това също е категорично доказателство, че става дума за манастира на св. Теодосий Търновски, споделя археологът. Св. Теодосий Търновски е средновековен български интелектуалец, реформатор и учител на св. Патриарх Евтимий. Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от "Житието на св. Теодосий Търновски", написано от Вселенския патриарх Калист, археолозите смятат, че разкритата църква е основният храм на манастира, чийто игумен е св. Теодосий Търновски.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Хитко Вачев можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив и БТА
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Тази вечер, от 19 ч. в Артиум център Несебър , посетителите ще имат възможността да се пренесат в Париж. В морския град се готви концерт, вдъхновен от..
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg