Не е тайна за никого, че решаването на социалните проблеми на държавата ни се крият в образованието и разкриването на пълния потенциал на населението, част от което са и ромите. Практиката показва, че при ромските деца почти винаги има надграждане в степента на образование на родителите. В смисъл, ако родителите имат средно образование, то в много от случаите децата им завършват висше.
Как проблемите в средното образование влияят върху броя на кандидат-студентите от ромски произход; има ли статистика колко млади роми записват да учат висше образование; кой и как им помага в подготовката за приемните изпити; колко от тях завършват и какви са причините някои да се отказват – за всичко това разговаряме с Людмила Живкова, директор на фондация "Студентско общество за развитие на междуетническия диалог". С какви проблеми се срещат младите роми, желаещи да учат във висше учебно заведение – с това започва разговорът ни с нея.
От много години Тръстът за социална алтернатива (ТСА) се грижи кандидат-студентите – роми, да са добре подготвени за приемните изпити. Допреди две години имаше "Стипендиантска програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности". За нея вече сме разказвали. Днес Тръстът реализира друга програма "Учител в моята общност". Какво представлява тя; колко младежи обхваща и каква е мотивировката им да се включат в нея; как биват приемани от екипите, в които постъпват на работа – за всичко това разговаряме с Мартина Дробенова, координатор на друга програма.
"Най-добре се учи от личния пример" – казва една поговорка. Колко важен е личният пример и мотивировката в семейството и през какво минават ромските младежи при утвърждаване в професионалната сфера – продължава разговорът ни с Людмила Живкова.
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
"Началото на 17 век в Холандия започват първите търгове на изкуство, продажбите там не са случайни, твърде често хората, които купуват имат връзка...
Първи частен музей на изкуството и порцелана отвори врати в дома на художници във великотърновското Ново село. Всъщност това е колекцията на Даниела и..
На днешния 16 януари, в ефира на "Нашият ден" отдаваме почит на една от най-ярките фигури в българската литература – Алек Попов. Роден на тази дата през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg