"Това, което ме привлече към науката, чисто и просто е любопитството. От дете съм любопитна към нея, моят баща, светла му памет, беше лекар, но имаше и научна работа, и за това този начин на мислене ми е бил пред очите от малка. И физиката ми беше интересна, но избрах химията, имах и много добри преподаватели по този предмет и те ме привлякоха към нея. Имах невероятния шанс още от студентската скамейка да попадна в Българската академия на науките, в Института по органична химия, в лабораторията на проф. Мареков и проф. Симеон Попов, които се занимаваха с природни вещества, и точно тогава един пчелар беше дошъл да разкаже какво чудно нещо е прополисът. Така ми и възложиха изследванията.
Прополисът пчелите го събират, за да предпазват кошерите от инфекции, освен че пчелите го използват за запечатване на своите кошери, чрез него те създават и стерилна атмосфера в него. Прополисът пчелите събират от смоли, които растенията отделят по нежни тъкани, например пъпки или млади листенца, както и на наранени места т.е. и за растенията тези смоли действат предпазващо. Затова и прополисът има антибактериални свойства."
Самият прополис съдържа множество вещества, като всяко от тях има специфични свойства – антивирусни или антибактериални, обяснява в предаването "Следобед за любопитните" акад. Вася Банкова от БАН. "Поради тези си свойства, – допълва тя, – това вещество спомага да не се развива резистентност към бактериите. През 40-50-те години на миналия век са правени опити за борба срещу стафилококови инфекции с прополис и резистентност няма. Ценното при използването му е, че при съчетаването му с определени антибиотици, той води до по-ниска доза."
Подробно акад. Банкова разказва в ефира за многогодишни опити, които се правят за въздействието на прополиса върху изграждането на имунитет и възстановяване на тъкани, многократно се експериментира и с въздействието и върху ваксините. Група от учени от целия свят в момента в Китай изготвят ISO (International Organization for Standardization – www.iso.org) стандарт за тополовия прополис, което е и в резултат на работата на българските учени. След това ще се приложи и при конкретни лечения на вирусни заболявания.
Научните постижения имат и реализирани приложения със значителен социален ефект – създаване на нова концепция за стандартизация и качествен контрол на прополиса, приета и препоръчана за световно прилагане от Международната комисия по меда, и разработване на метод и създаване на водоразтворима форма на прополис, защитена от Патентното ведомство на Република България като "полезен модел".
Голямата награда за наука на Българската академия на науките беше връчена за първи път на 12 октомври на церемонията по повод честването на 155-годишнината на БАН. Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН удостои акад. Вася Банкова с Голямата награда за наука на БАН за 2024 г.
Акад. Вася Банкова е български учен с впечатляваща изследователска дейност и оригинални научни приноси върху пчелния клей и е ръководител на световноизвестна българска научна школа. Акад. Вася Банкова получава наградата за нейните оригинални и световнопризнати научни приноси по химия на биологично-активните природни вещества (създаване на нова концепция и нови подходи за прополиса, като природен продукт с изменчив химичен състав, зависещ от растителния източник; доказване на въздействието на прополиса, като сложен и комплексен природен продукт, а не толкова на една или друга негова съставка; изграждане на Стратегия за дерепликация на типа прополис според растителния източник на базата на газхроматографски – масспектрален анализ, в търсене на нови биоактивни вещества).
Целия разговор на Ани Костова с акад. Вася Банкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg