"Това е стена" гласи мотото на "Литературни срещи есен 2024", в рамките на които в Национална галерия Двореца се проведе разговор с руския журналист и писател Михаил Зигар. Срещата модерира поетът и журналист Димитър Кенаров.
Зигар е бил военен кореспондент, работил за престижни руски медии. След нахлуването на Русия в Украйна журналистът инициира петиция, която е подписана от изявени хора на културата и науката в страната, а след това емигрира. Днес Зигар е колумнист на Der Spiegel и The New York Times, познат на българските читатели като автор на документалните книги "Империята трябва да умре", "Война и наказание", "Русия, една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо".
Пред българската аудитория Зигар призна, че винаги е завиждал на лекотата, която имат в работата си писателите на художествена литература, но въпреки това не изпитва желание да пише фикция, тъй като намира историята и реалните събития за далеч по-невероятни.
"Документалната проза има много по-голяма сила да променя обществото. Историята е основата на всички наши мечти", казва Зигар. Трагедията на Русия, по думите на журналиста, е, че там единствената допустима история е имперската, в която няма други поводи за гордост освен насилието.
Относно "канселирането" на руската култура и класици като Достоевски, Зигар изрази мнение, че то "не е практично".
Работите на Достоевски са знакови за днешните нагласи в Русия. Живеещият в Русия руснак оправдава правото за нахлуване в Украйна с правото на Америка да нападне Ирак, обяснява журналистът, според когото това въплъщава дилемата на Разколников. Но дори и империалистът Достоевски е знаел, че престъплението води до наказание, добавя Зигар.
Целия репортаж от срещата с Михаил Зигар чуйте в звуковия файл:
Автори от Добрич гостуваха с творческа вечер и литературно четене в Дом "Дора Габе" в София. Писателят Красимир Бачков, автор на сборниците "Някъде там" и "Разкази от този и онзи свят", и Петранка Божкова – поетеса и журналист, дългогодишен кореспондент от Добрич за БНР Радио Варна, представиха свои творби. Среща със столичната публика имаше и..
Преиздадоха " Джобен психотерапевт " на Сузана Макмахън Това е книга, помогнала на милиони хора в цял свят да разберат себе си и сами да си помогнат. Тя предлага отговори на въпроси, които за мнозина са жизненоважни, като се започне от "Кой съм аз?" и "Какъв е смисълът на живота?", и се стигне до "Какво мога да контролирам?" и "Как да приема себе..
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..
Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар". В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
