"Това е стена" гласи мотото на "Литературни срещи есен 2024", в рамките на които в Национална галерия Двореца се проведе разговор с руския журналист и писател Михаил Зигар. Срещата модерира поетът и журналист Димитър Кенаров.
Зигар е бил военен кореспондент, работил за престижни руски медии. След нахлуването на Русия в Украйна журналистът инициира петиция, която е подписана от изявени хора на културата и науката в страната, а след това емигрира. Днес Зигар е колумнист на Der Spiegel и The New York Times, познат на българските читатели като автор на документалните книги "Империята трябва да умре", "Война и наказание", "Русия, една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо".
Пред българската аудитория Зигар призна, че винаги е завиждал на лекотата, която имат в работата си писателите на художествена литература, но въпреки това не изпитва желание да пише фикция, тъй като намира историята и реалните събития за далеч по-невероятни.
"Документалната проза има много по-голяма сила да променя обществото. Историята е основата на всички наши мечти", казва Зигар. Трагедията на Русия, по думите на журналиста, е, че там единствената допустима история е имперската, в която няма други поводи за гордост освен насилието.
Относно "канселирането" на руската култура и класици като Достоевски, Зигар изрази мнение, че то "не е практично".
Работите на Достоевски са знакови за днешните нагласи в Русия. Живеещият в Русия руснак оправдава правото за нахлуване в Украйна с правото на Америка да нападне Ирак, обяснява журналистът, според когото това въплъщава дилемата на Разколников. Но дори и империалистът Достоевски е знаел, че престъплението води до наказание, добавя Зигар.
Целия репортаж от срещата с Михаил Зигар чуйте в звуковия файл:
Всяка година се раздават Нобеловите награди, но малко хора знаят коя е личността зад тези награди. Книгата "Нобел. Загадъчният Алфред. Неговият свят и неговите награди" на шведската журналистка Ингрид Карлберг дава отговор на този въпрос в над 600 страници. Карлберг е разследващ журналист преди да се насочи към писането на биографии, затова..
В редакция "Хумор и сатира" знаем безброй поговорки и затова, например, за каквото и да става дума, все гледаме да го обърнем на смях, та и ние покрай света да оцелеем, смеейки се. Успяваме или не – можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната..
Драматичният театър "Рачо Стоянов" в Габрово отбелязва 95 години от своето създаване. Началото е поставено през 1929 година с откриването на Общински театър - Габрово, който се възприема за основоположник на днешния Драматичен театър. Годишнината ще бъде чествана на специална церемония на 16 ноември, като част от програмата на 12-ата Нощ на..
Литературният изследовател и издател Пламен Тотев посрещаме в студиото на "Артефир". Поводът е 20-годишнината на създаденото от него издателство – време, изпълнено с любов към книгите – и не само. Тотев си спомня за първата книга, която издава още в 7 клас с циклостил и восъчна хартия. Става дума за преведена от него повест на Артър Конан..
100 години от рождението на световноизвестния маринист Георги Баев се навършиха на 9 ноември. В родния град на художника Бургас поводът се отбелязва с две изложби – в Бургаската художествена галерия и в Галерия-музей "Георги Баев" . За честването на знаковия за българското изкуство художник в "Артефир" говори Георги Динев, директорът на БХГ..
В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и..
Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието,..
Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
